След разговора ни за аудиодиска със сонети на Шекспир продължихме разговора с Радена Вълканова и Невена Калудова за българския театър – проблемите му, възраждането му. Специално за читателите на Kafene.bg.
Къде е българският театър?
Невена: На бул. Раковски, но и не само … и по градинките.
Радена: Публиката се върна в салоните, определено. В периода, в който в театъра беше най-трагично, всичко друго в страната ни беше трагично. Бяхме се уплашили, може би, на къде, какво, как ще вървим … Това беше нормално. Сега да се надяваме, че нещата наистина са тръгнали на добро, въпреки многото проблеми все още. Не ни остава друго, освен да се надяваме, че нещата наистина са тръгнали …
Невена: Да, върна се публиката, но е трудно да се обобщава как. На места, ако трябва да сме честни, го постигна с компромиси. Но може би трябва да се мине през това, за да стане ясно, че театрите без публика не съществуват. За мен най-важното нещо е да има разнообразие. Не съм много сигурна, че го има това разнообразие. Без да се оплакваме – театърът в момента е поставен в една ситуация, която е крайна, в която трябва да оцелява, приемайки тази театрална реформа, в която приходите от билети остават за театъра, но пък бюджетите са орязани, т.е. броят билети е най-важното нещо за жизненото оцеляване на театъра. Това притиска мениджърите на театрите да правят доста компромиси, не рядко с качеството, не рядко с това да се харесаме на публиката и това да е за сметка на вкуса. Трябва да се намери баланс.
Радена: Абсолютно съм съгласна с Невена. Това са вътрешни теми, но не бива да остават само в кухнята. В момента вече има представления, за които не мога да кажа, че има компромис с вкуса и въпреки това са пълни салоните и няма билети. Това е изненадващо и много приятно. Много млади хора идват на театър.
Доколко реформите в театъра са в правилната посока?
Невена: Не се наемам да кажа, иначе бих си сменила професията и бих кандидатствала в Министерство на културата.
Но ще ви разкажа за това, което ми се случва понякога, когато се срещам с хора, казват ми „Ей, театър, покани ни на нещо, ама дай да е нещо смешничко, че той животът толкова тежък, толкова тъжен … да не е много сериозно, нещо смешничко“. И на мен ми става едно тъжничко отвътре, защото някак хората нямат способността да се натоварват, за да се пречистят, а този „тъжничкия театър“, по-сериозната драматургия, има за цел да ни постави в една ситуация, в която да можем да си даваме равносметка за нас самите, в която да можем да се видим от страни, в която да можем да се пречистим, а всички ние имаме огромна нужда от това. Театърът няма за цел само да забавлява и да разсмива. Той е форум, арена на конфликти, на противопоставяне. А на мен това ми липсва. Все по-рядко излизаш на сцената, за да кажеш важни неща, значими неща. Може би това е, което ми липсва. Иначе е много приятно да се играе на пълен салон. Театър без публика няма.
Радена: Аз престанах да следя какво се случва с реформите, защото е такава каша в момента … Все още има много неща, по които да се мисли. Играеш, но парите отиват някъде, и когато идва ред за заплата – няма. А и салонът ти е бил пълен, и си играл. Това е някакъв абсурд.
Има ли интерес и към български пиеси, български текстове?
Радена: Определено. В момента играя в две български пиеси, нова драматургия, в театър 199, на Яна Борисова – първото „Малка пиеса за детска стая“, второто „Приятнострашно“, искам да кажа, че салоните са пълни. В началото доста дълго нямаше билети. Хората идват, забавляват се. Това са пиеси и смешни, и леки, но не са лековати, доста приятни теми засягат.
Невена: Много е важно да спрем да се правим на американци, французи, руснаци, всякакви … Да започнем да търсим себе си, да се ровим в себе си, да откриваме себе си. Но всичко става с писане, с правене. Навремето се искаше с една пиеса да се постигне всичко. Сега има разнообразие. Всеки театър, не само на софийските сцени, а и в страната, в репертоара си има съвременна българска драматургия. И постепенно, на 10 пиеси се появяват 1, 2, 3 които имат смисъл и имат стойност.
Какво си пожелавате за годината?
Невена: Аз ще влизам в нова роля – ролята на майка. В професионален план си пожелавам да се възстановя бързо и да се върна бързо на сцената. Но другото ми е по-важно в момента.
Радена: Пожелавам си здраве, най-вече, а в професионален план си пожелавам да работя с интересни хора и интересни проекти, другото почти не ме вълнува.
Още по темата:
Радена Вълканова и Невена Калудова: Шекспир и неговите сонети с нов живот и сбъдната мечта