Ще се окаже ли Бил Гейтс прав в прогнозите си?
В събота приключи провеждащият се всяка година в Пловдив международен телевизионен фестивал "Златната ракла".И той като предшественика си – националният фестивал на документалните филми "Златният ритон" премина обаче под знака на …финансовата криза. Организаторите от БНТ даже спестиха пари от направата на отличителни баджове за журналисти и други фестивалци, а знае се, че баджовете по света даже и на градско мероприятие се поставят на гърди мъжки и женски не за украса, а за информация кой кой е по акредитация, т.е. те не са декорация, а са функция във всяко публично масово мероприятие.
И изглежда пак поради икономии на фестивала отсъстваха… преводачи за така наречения синхронен превод от разните езици.Така тази година се наруши безпардонно една десетилетна традиция на този фестивал – вместо да си гледат хората в зала”Москва” филмите от конкурсната програма, те трябваше да се редят на опашка в зала”Париж” и да изчакват дълго ред , за да видят на малък монитор един по един съответния филм в така наречените кьоски, малки кабинки. Влязъл веднъж обаче щастлив в будката-кьоск зрителят се виждаше в друго чудо и недоумение – предоставени за гледане в будките филми се оказваха без… превод на български! Така в българския филм за Хемингуей диалозите между американския колега журналист и дъщерята на железничаря от малка нашенска гара се водеше /през 1922 година!/ на перфектен английски език и една буква не се мярна като субтитри на мониторите и един звук в слушалките да се разбере за какво си хортуват двамата млади и явно запалващи се от мерака люде. Същото бе и когато бащата железничар от малката гара през 1922 година също на перфектен френски език произнесе емоционално много дълга тирада. На перфектен френски език във филма говореше и градският шеф на полицията/!/, а местният джипи говореше с децата си на немски. Зрителят пред монитора обаче само премигваше, защото не можеше да се разбере нищо от голяма част от филма, чиито фестивални копия явно бяха предназначени за чужди фестивали навън, но не и за български зрител и не за фестивал, провеждащ се в страната България.
На заключителната пресконференция една зрителка даже отправи критика за тазгодишната фестивална практика за показ на филми без превод, но директорката на фестивала като че ли не намери нужно да отговори на въпроса й. А може би бе редно ръководителката на фестивала даже и да се извини на фестивалната публика за неудобството – да си в България и да не можеш да разбереш за какво си говорят героите даже в… български филм. Кой знае – може би някой е подвел организаторите на фестивала като им е казал,че няма нужда от преводи във филмите, защото пловдивчани като хора от ”културната столица на България”, както бе представен Пловдив в един от проспектите на „Златната Ракла", разумяват от всякакви езици?
Добре че, в програмата бяха руските филми – с тях зрителят се оправяше и без превод в кьоската, все пак езиците ни с братушките си останаха братски, за разлика от аспекти на взаимоотношенията ни в енергетиката в последно време.
В този фестивал имаше,освен за игрални филми, и още три големи раздела за… документалистика – за документални филми, за телевизионни репортажи и за телевизионни формати. Изникваше у немалко хора обаче въпрос: защо трябваше фестивалната програма да се пълни с такива документални жанрове само дни, след като оттук бе преминал цял фестивал на документални филми "Златният ритон"?! Не ли е по-добре фестивалът на документалните филми в бъдеще да получи подкрепа от държавата, да стане ежегоден и международен, за да поеме в програмата си и документалните филми, и репортажите, и форматите и от чужбина.Така „Златната ракла” ще има повече игрово пространство за игрални телевизионни филми,а защо не и за мултипликационните, по-логично е те да са в „Златната ракла”, а не в известния като фестивал на документалните филми „Златният ритон”. Защото в мултипликационните филми има герои, има разказ, има метафора, поезия, има накратко казано изпълнение на роли, нещо,което е чуждо на документалния жанр. При едно разтоварване на „Златната ракла” от големите документални раздели и избягането на дубъла в това отношение със „Златния ритон”, ще може логично да се завърне във фестивалната й програма и една от доказаните й привлекателности – разделът за филми за деца и юноши, който тази година бе зачеркнат. Защо?Нима няма нужда творците на филми за деца да получават своя стимул с участието си в международен фестивал, нима вече се оказва излишно и не по джоба ни да правим филми за деца, в които те да се възпитават в традиционни за цивилизацията ни добродетели, в критерии за красота и справедливост?
Тази година в "Златната ракла" нямаше като в минали години срещи на живо със звезди от рода на филмови труженици от всеизвестния сериал "Дързост и красота", разбираме, явно не е по джоба на фестивала да се канят и посрещат издръжката и хонорарите на такива гости отвъд океана. Но сега пък и закриването, и откриването минаха въобще без „художествена програма” – без поне двама-трима танцьори, певци, без някогашната атрактивност, без поне малко празничност, а защо не и поне малко фестивален блясък, в тъжното ни време на всякаква немотия, най-вече на духа. В Пловдив вече от години в небето се издигат фойерверки за рождения ден на някой бизнесмен или за откриването на нов магазин, а видя се, за основния фестивал на родната ни национална българска телевизия, в нейната юбилейна годишнина, не се намериха пари да се направи поне кратка художествена програма за закриването на фестивала и церемонията по връчване на наградите, както бе преди години, когато тук пя дори и Лили Иванова?
Затова може да се благодари на руския режисьор Карен Шахназаров, генерален директор на "Мосфилм", който долетя от Москва и направи поредното юбилейно честване на легендарната руска филмова компания в Пловдив, на „Златната ракла”, даже преди това да стане в Москва. Въобще руснаците показват постоянство в участието си в българските филмови фестивали и не пропускат да честват юбилеите на „Мосфилм” именно на този български фестивал, с коетко дават и своя братски принос за атрактивността му. Всъщност много от запомнените филми на „Златната ракла” и от последните двадесет години са руски, все така ни провокира с хуманизма си тази световна филмова школа.
И този отминал фестивал на телевизионните филми, и предшестващият го в Пловдив, пораждаше един несъвсем внезапен въпрос – дали полека –лека няма да се окаже прав Бил Гейтс, който пророкува някаква тенденция за „смъртта на телевизията” след появата на Интернет? И дали тази тенденция няма да се отрази и на комфорта за филмите, които ни се предлагат по телевизията, при положение, че вече съществува неограничената възможност да се гледат денонощно филми по световната мрежа? И дали телевизията след като постави в нокдаун „филмовото изкуство в киносалоните", сега трябва да се възправи на решителен бой последен с новия претендент за властелин в света на филмовото изкуство – Интернет.
Въпроси, които още нямат твърд отговор.
Но така или иначе явно е, че трябва непременно нещо ново да се случва и на фестивали като „Златната ракла” в посока – повишаване на тяхната атрактивност и ефективност, за задържане на все повече зрители и в дълго бъдеще пред малките телевизионни екрани.
Иначе Бил Гейтс може да се окаже прав и преведен за фестивални случаи…
Снимка от Денчо Владимиров: Министърът на културата Вежди Рашидов /автор на статуетката/ награждава френския режисьор Фабрис Казьонов,телевизия Франс -2, за филма "Сам", спечелил Голямата награда "Златната ракла" в раздела за телевизионни филми и сериали .
Още от същия автор:
Разбулват тайната за смъртта на Хаджи Димитъро
Пловдивчани не допуснаха гавра с паметника на Никола Вапцаров