"Пътуване с вятъра" е пътеписът на Рая Вид, с който тя участва и беше класирана сред 5-те победителя на конукруса за пътепис с поетични елементи "На един час път от София". Организатор е Kafene.bg, рамките на "Поетично кафене" на тема "Пътуване".
* * *
Хей, ветре, не духай така! Срамота е! Рошиш ми косите, вдигаш ми полите…Спри, де! Гъделичкаш ме… Недей!… Укроти се малко…
Хайде да те водя на село! Искаш ли?… Eй го, къде е! Няма и час път от София дотам… Когато можеш… Винаги си добре дошъл! Да, да – всички сезони са хубави и ще разведа навсякъде.
Но ти ела сега! Само не духай! Рано е още да разпиляваш листата. Виж ги колко са красиви само – сякаш художник ги е оцветил в зелено, жълто, оранжево, червено, кафяво… А гроздето така е натежало като кехлибар, готово богатство и сила да налее във вените и джоба ми… Усещаш ли аромата на дюлево сладко? Мирише на индреше, нали? Мама много го обичаше, но вече я няма и къщата запустя, а после лоши хора от завист и злоба драснаха кибрита, но ти не отвявай пепелта – нека ми напомня за детството, когато с брат ми се гонехме покрай нея или се криехме в клоните на овощните дървета… Ох! И Щъркелите ги няма вече… Не се сърди, де! Ако можеш, изкорени само бурените, дето са плъзнали по двора, друго не искам…
И защо не отидохме през лятото да разкараш облаците, ами остави дъждът да залее всичко. Не ти ли дожаля за труда на хората, за домовете им?… А после? Такава жега беше, не се дишаше и всичко изгоря заедно с хляба на бедните… Знам, знам – не си виновен ти, а онези, които нарушават равновесието в природата и сечат дърветата, за да ги продават. Е, видя какво стана… Ама живи и здрави да сме, все ще оцелеем някак си!…
А помниш ли когато с теб се изкачвахме по баирите? Пак ще отидем, нищо че вече остарях… Мирише на борова смола, на свежест, на зелено, а красотата омайва. Побърква те и те кара да дишаш дълбоко, дълбоко… Хубаво е, нали? Заслушай се в шума на листата! Разказват интересни неща за мравките, за мухите, за щурците, за птиците и са влюбени в пеперудите, може би защого са недостижими за тях… Виждал ли си пеперуди? Като летящи цветя са с тая окраска – сини, червени, жълти, зелени, бели, шарени… Ела! Ще те заведа и по поляните. Ще си наберем малко билки – лайка, мащерка, мента, риган, кантарион… Как за какво са ни? През зимата ще ти сваря чай, а сега разтрий малко цветовете им, за да вдишаш аромата им… Пчелите ли? Не се притеснявай за тях – те просто си събират мед, а после ще ни го дадат да си подсладим душичките… Чакай, чакай! Срещна ли долу старите баби и дядовци с каручките, водени от магарета? Бяха ли ги натоворили със сухи клони, та да има с какво да си палят после печките в студеното… Добре, добре, само питам, че за тях мисля как ще живеят сам самички…
Спри през нощите и погледни нагоре! Виждал ли си толкова звезди на едно място, ниско паднали над земята? Невероятно чист въздух. Събери от него малко сили!… Леко, леко! Ще събориш китениците от моминския чеиз на мама. Изпрах ги на реката… Нали помниш, че ми помогна да ги изтръскам добре и докато се изцеждаха, си наловихме риба, а с теб разпалихме огъня между два камъка и аз я изпекох… Такава вкусотия не беше ял… Но стига толкова!
Хайде сега, приятелю, да се връщаме вече! Нужен си и на софийските улици. Почисти хубаво праха от тях и събери боклуците, че и в столицата живеят хора, нали?… Защо мълчиш?… Тук ли си?… Умори ли се, ветре? Аз не съм! Ако искаш, пак ще се разходим, че май не успях да ти покажа всичко… Ами да! Щях да пропусна – за паметниците, за историята, за кръвта на юнаците по планината, но ти сам ги знаеш тия неща и колко пъти си ми разказвал за тях, а аз прималяла слушах с отворена уста и се възхищавах на смелостта им, на жертвата им за един по-хубав и чист живот… Май забравихме всичко и луднахме по чуждото, но ти не тъжи – който е обичал родното, пак ще милее за него и ще го обича…
Ела! Точно така – танцувай валс с мен и с дърветата. Листата бавно вече падат… После духни силно! Изчисти пътечките, стори ми път, за да мога и аз да се върна след време завинаги по тия места, където земята, и гората, и реката, и планината са ме закърмили с песните на мама и любовта й към земята и всичко българско… Все ще намеря време и сили да съхраня нещо от тях и да го предам на децата си…
Рая Вид /Радка Видьова/
Прочетете още:
"На час път от София" – пътепис от Весислава Савова
"Витоша или тайният ключ към себе си" от Лили Спасова
"Животът на път" от Николай Тодоров
"На час път от София" – пътепис от Красимир Щаков