Проф. Елена Баева е завършила Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и НАТФИЗ. Но нейно призвание и съдба се оказва театърът. В момента е преподавател по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ, заместник-ректор е на факултета "Сценично изкуство", създадетел и ръководител на частния Театрален колеж "Любен Гройс".
С режисьора и педагог проф. Елена Баева разговаряме в навечерието на 20 годишния юбилей на Театралния колеж "Любен Гройс". Ето какво сподели тя специално за читателите на Kafene.bg.
Проф. Баева, предстои 20 годишен юбилей на колежа "Любен Гройс", който сте създала и ръководите, малко или много са 20 години за една частна образователна институция?
Не са малко! Това е възрастта на съзрялата личност. Личност, която самостоятелно тръгва по своя път, преодоляла сътресенията на растежа. Това са 20 години, в които сме създавали, творили, говорили, откривали, покорявали, завладявали и доказвали – всички мои колеги преподаватели и прекрасните наши студенти.
За всички нас е голяма чест, че честването на 20-та годишнина на Колежа е под патронажа на на Министъра на културата г-н Вежди Рашидов.
Благодарим за съдействието, което получаваме от от г-н Сашо Дончев – Президент на "Овергаз инк" АД, от фондация "Аскеер" и нейния президент г-н Милен Миланов, от ЕТ " Оларт" с президент Олег Чернев.
Изключително благодарим за гостоприемството на Общински културен институт Театър "Възраждане", на целия негов творчески колектив начело с директор г-жа Татяна Захова.
Склонни ли са българите да заплащат за театрално образование? Какво е Вашето мнение за образованието по изкуствата – смятате ли, че там трябва да попадат само истинските таланти или и хора, които имат желание биха могли да се обучават за удоволствие и като хоби?
Българите обичат театъра и са склонни да заплащат за театрално образование. Но едно е да обичаш театъра, да си любител, фен, друго е театърът да е твоята съдба, необходимост, начин на живот – да си част от театъра, да си действително талантлив, да си професионалист. За второто се иска много труд, издръжливост и грижа да отгледаш своя талант, да го развиеш и доказваш. А театрална култура, знания за театъра всеки има право да почерпи, но едва ли всеки може да бъде артист.
Има ли вече пазар в България за младите актьори и успяват ли да се реализират добре у нас?
Трудно ми е да говоря за "пазар на актьора", въпреки, че това е част от терминологията на времето, в което живеем. Да, пазар има – телевизионни прeдавания, сериали, театрални спектакли, игрални филми. Като че ли многообразие от възможности…
Мислите ли, че създаването на множество български сериали е добър трамплин за старт на кариера, тъй като изграха много нови имена или това ги вкарва в определени рамки?
Множеството български сериали, които се появиха за радост на българския телевизионен зрител, е възможност за старт, възможност да бъде забелязан младия актьор и все пак риск винаги съществува – успехът и неуспехът са опасно близко един до друг.
Според Вас пречи или помага участието на актьорите в телевизията на театъра?
Участието в театрален спектакъл или в телевизионен сериал, или шоу изисква от актьора богат арсенал от професионални умения, многообразие на таланта, и ако той е достатъчно талантлив, професионално подготвен и интелегентен, опасност от вреда няма.
Какви са последните Ви проекти и кога можем да ги очакваме?
Моите проекти в близко време са свързани преди всичко с работата ми със студентите в Театрален колеж "Любен Гройс". Ще се опитаме да направим спектакъл по текстове на Шекспир и може би още един спектакъл, свързан с творчеството на Ибсен.
Но проект № 1 в момента е честването на 20 годишнината на Театрален колеж "Любен Гройс". И не мога да не изкажа радостта си, че наши възпитаници от различни випуски с много обич ми помагат за организирането на празника.
Лесно ли се съвместява ролята на преподавател и режисьор или те се препокриват?
Дали е лесно да се съвмести ролята на преподавателя с ролята на режисьора и дали се припокриват? Нищо не е лесно. Аз обичам театъра, в който актьорът и неговото изкуство са водещи в изграждането на сценичната реалност, а не само част, допълваща визията. Затова и програмата, по която преподавам съм нарекла "Актьор на живия театър"
Има ли сред Вашите студенти талантливи млади хора за които тепърва ще се говори?
Вярвам, че сред моите студенти има талантливи млади хора, за които ще се заговори.
Коя е пиесата, която бихте искали да поставите, а все още не сте?
Не бих искала да споделя, коя е пиесата, която мечтая да поставя, извинете ме.
Разкажете ни мако повече за себе си? Как си почивате?
Какво да разкажа за себе си? От дете обичам да правя театър. Не ме приеха във ВИТИЗ – приеха ме в Юридическия факултет на Софийски университет. Четири години не минавах по Раковски. Играех в драматичния състав на СУ, в Студентския самодеен театър при Студентски дом на културата. Запознахме се с талантливия млад режисьор Любен Гройс. Завърших семестриално Право. Любен ме покани за актриса в Родопския драматичен театър в гр. Смолян. Отново кандидатствах във ВИТИЗ. Приеха ме. Взех и държавните си изпити в Юридически факултет. Мои преподаватели във ВИТИЗ бяха проф. Филип Филипов и проф. Надежда Сейкова. Бях актриса в Драматичните театри в гр. Русе и гр. Пловдив. Станах асистент при моите преподаватели, а Гройс продължаваше да бъде мой учител и приятел. Неповторим творец и човек. Любен Гройс напусна този свят твърде рано (на 47 г.). Дойде бурното време на 90-те години. През 1991г. създадох Първо частно театрално училище и през 1996г., то получи своето прекрасно име "Любен Гройс".
Не обичам да си почивам.
За какво мечтаете?
Мечтая Колежът и неговите възпитаници да имат щастлива творческа съдба. Разбира се и в личен план за успехите на дъщеря ми.
Вашето пожелание за читателите на Kafene.bg?
Желая на читателите на Kafene.bg здраве, много усмивки и хубави български спектакли и филми.