Проф. д-р Антония Бучуковска e дългогодишен преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и преводач от норвежки език. През 2013 тя отбеляза своя 70-годишен юбилей. На 14 и 15 ноември в София се проведе международната конференция „Приказката като жанр и традиция в Северна Европа”, на която проф. д-р Бучуковска изнесе доклад. Това стана повод да й задам няколко въпроса за норвежката литуратура в България, норвежките приказки и работата на преводача.
Кратка визитка:
Проф. д-р Антония Бучуковска е един от първите преподаватели в специалността "Скандинавистика". По образование е германист, завършила е немска филология, а по-късно защищава докторска дисертация в Университета “Фридрих Шилер” в Йена, Германия. Областта на нейните занимания е съвременния немски и норвежки език, но също така и история на скандинавските езици. Тя е ръководител на спецкурс "Превод и рецепция", „Езикова ситуация в нордския ареали и на магистърска програма „Особености в езиците в нордския ареал”. Тя е първият преводач от норвежки език на "Норвежки народни приказки" от Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му (издателство "Отечество", 1983 г.). Нейни са преводите също на "Виктория" от Кнут Хамсун, "Един ден през октомври" от Сигюр Хул, "Тежки времена" на Кнут Фабахен, "Лапландска звезда" от Ханс Лидман, "Йени" от носителката на Нобелова награда Сигрид Унсет, "Дивата патица" от Ибсен. Автор е на първата по рода си издадена у нас "Норвежка граматика" (2009 г.).
Вие сте направили подбора и сте превела за първи път на български език норвежки народни приказки. Искам да се върнем в това начало.
Малката книжка излезе през 1983 г. от Издателство „Отечество”. Това са подбрани приказки като съставителството и послеслова също са от мен. Целта беше да се даде някакво обяснение пред тогавашната читателска публика за състоянието на норвежкия език, за техните приказни традиции. Тогава Норвегия беше все пак непозната, макар че по-старото поколение я познаваха чрез автори като Сигрид Унсет и Кнут Хамсун, но много неща оставаха неизвестни от историята и културатата на Норвегия.
Оттогава приказките не са преиздавани, макар че беше планирано, но не се получи. По-късно направиха по-голямо издание на норвежки приказки от една млада колега, завършила Скандинавистика. Но за тогавашните години това беше крачка напред във времето и в отварянето на България към скандинавските страни, като се има предвид, че специалност „Скандинавистика” съществува от 20 години. Тогава нямаше библиотека, нямаше възможност за справки, беше много трудно, защото тези приказки са събрани в широк вид. В тях има много старинни форми, диалектни думи и справките бяха продължителни и трудни, с препратки към Германия. Една малка книжка изискваше огромна предварителна работа.
Какво отличава норвежките приказки от българските?
Норвежките приказки са напълно разбираеми от българския читател. Различното е например в норвежкото разбиране за крал и дворец – традиционната представа за двореца с богатството и пищността си, тук я няма. Норвежкият дворец е просто голяма хубава къща, а кралят е селянин, който се смесва с народа. Той има големи материални възможности, наблюдава как работят селяните, но с това се изчерпва представата за норвежците за крал. Там няма аристокрация в този смисъл, в който е в останалите европейски страни.
На конференцията се постави въпросът за голямото значение, което правителството на страната отдава на културата и че народното творчество е застъпено силно в образователната програма. Как бихте коментирали това?
Да, наистина е така, това което липсва у нас. Норвежките приказки са неделима част от тяхната култура и от развитието на норвежкия език. Норвежците поставят голям акцент върху приказките, защото именно те са възпитавали норвежците в онова време, когато те са в политическа зависимост от Дания, която продължава малко повече от четири столетия. Приказките помагат за утвърждаването и възстановяването на норвежкия език.
Ще оцелее ли романтиката на приказката от 19 век в нашия дигитализиран 21-ви век?
Това е труден въпрос. Може би е нужна по-голяма настойчивост от страна на родители и учители, за да не се свежда контакта с културтата само до интернет. Но аз мисля, че все пак очарованието на приказката ще остане и тя ще продължи да бъде привлекателно четиво както за малки, така и за деца, които ходят на училище и изучават и други предмети. Деца и родители ще се връщат към приказката като към приятно и полезно четиво.
Кое ви беше трудно при преводите на Ибсен?
Връщам се пак назад във времето, когато нямаше библиотека Нордика, която днес предлага много справочници и богата литература. При Ибсен например имаме силно датско влияние върху езика. Също така при Кнут Хамсун личи датското езиково влияние. Тези преводи предполагат много добри знания за историческото развитие на Норвегия и на норвежкия език. Проблематиката е ясна, тя не създава затруднения, трудното е в състоянието на езика при Ибсен, а при Хамсун повече в правописа, въпреки прекараните 3 правописни реформи, той си остава традиционалист в това отношение.
Днес наличието на богата справочна литература и бързите справки, които можем да разменяме чрез интернет навярно правят работата на преводача много по-лесна, отколкото преди години. Трябва да имаме все повече добри преводи?
Да, но това зависи от самия преводач. Той трябва да бъде човек с широка култура, с взискателност към самия себе си, да извърши голяма предварителна работа.
Имаме ли добри млади преводачи от норвежки език?
Да, радостното е, че са няколко. Бих посочила Ева Кънева, която преведе голямото произведение на норвежката класическа литература – трилогията на Сигрид Ундсет „Венецът”, „Стопанката”и „Кръстът”. Това е наистина голямо постижение, защото през 1928 година е донесла на автора си Нобеловата награда за литература. Трите книги са били преведени у нас през далечната 1943 г. в Библиотека „Златни зърна”. Интересното е, че тогавашният превод е направен през език-посредник – в случая през немски – от някоя си д-р Христова.
С какво чувство да посягаме към скандинавската литература?
С чувство на респект, бих казала тук. На фона на скандинавската литература се откроява особено много норвежката литуратура, която има няколко писатели-нобелисти. Тази малка страна – днес едва 8 милиона население, а в миналото – много по-малобройно – има трима нобелисти: през 1903 – Бьорнстерне Бьорнсон, през 1920 – Кнут Хамсун (Норвегия) и през 1928 – Сигрид Ундсет. Днес близо 30 съвременни норвежки писатели са преведени на български език. За популяризирането на норвежката литература извън пределите на страната безвъзмездно работи НУРЛА (Норвежка литература в чужбина).