На 2 юни 2012 г. в Зумбоксцентър, София беше открита фотоизложбата на Бойко Боев. Ето какво сподели за каменния свят на Бойко проф. Божидар Бояджиев, преподавател по живопис в Националната художествена академия "Николай Павлович".
"Веднъж вече имах удоволствието да кажа няколко думи за изложба на Б.Б. Става дума за експозицията му в музея „Земята и хората”. Тогава се опитах да разгадая пътя, по който Бойко стига до абстрактното. Разбира се, до някъде знаех как това се случва в изобразителното изкуство, в модерната живопис.
Тогава, гледайки работите му, открих и нещо за неговия път към абстрактния образ. Това бе макроотнощението към детайла, спекулацията с мащаба на нещата, който отключва пътя на новите значения, без да държи сметка за формата. С други думи възловото понятие бе „фотоувеличение”. Енигматичното „Блоу ъп” на Микеланджело Антониони, нещо средно между метод и гледна точка към света, а защо не и принцип на неговото назоваване.
Какво имаме сега?
„Нетъркалящи се камъни” за разлика от търкалящите се или даже може би въобще не и камъни, а просто живописни структури. Едно изображение, дори създадено през обектива на камерата би могло да бъде определено най-вече по характера на изобразеното. А то изобразеното в този случай действа подчертано живописно. Един оранж срещу един кобалт, структурите на Полак срещу импресионизма на Моне, или пък конструктивизма на Мондриан срещу лаконизма на Ротко.
Бойко, разбира се, не е мислил така докато е работил. Неговите интуиция и усет за композиция, колорит, ритъм и скрита същност са се обективирали уникално и неповторимо и без съмненние ще дадат повод за аналогии и препратки като част от тези, които аз почувствах като човек, свързан с живописта.
Успех за изложбата на Бойко Боев – Рокмана с поетично чувство към скалата и нейната вселена."
Снимка: Мартин Лолов
Прочетете още:
Нетъркалящи се камъни – втора фотоизложба на Бойко Боев