На 3 ноември от 18.30 часа в галерия „Снежана” на ул. „Иван Денкоглу” ще бъде представена новата книга на Иван Бързаков – „В съня над пропастта”. За представянето на стихосбирката, авторът пристигна от Сан Франциско, където живее от 1977 година.
Малко за интересната личност и съдба
Иван Бързаков емигрира от България през 1976 година с плуване през Адриатическо море. Жаждата за свобода го отвежда в САЩ, където той основава Институт за нови методи в образованието – Сан Франциско. През 1982 Бързаков създава Optima Leаrning – системата за оптимално възприятие и за развитие на мисълта, която се базира на основните методи на професор Лозанов и науката сугестология. През 2004 година Бързаков доразвива своя метод и при възприемане на изобразителното изкуство, за развитие на мисловните връзки и генериране на творчески идеи.
През 1988 г. Сенатът на Калифорния предлага законопроект за реформа в образованието с модел, базиран на системата, разработена от Бързаков.
Доктор по теория на образованието и психологията, Бързаков чете лекциите си за експерименталните методи в образованието,психологията и изкуството в повече от 20 страни по света – Великобритания, Франция , Испания , Аржентина, Япония и др. Гост-лектор е на престижни клубове, като „Commonwealth Club”, в който участие са имали 40 нобелисти, Далай Лама и други личности с принос към световното знание.
През 1989 г. Иван Бързаков е номиниран за престижната награда за хора, създали метод в образованието с доказано световно значение „Grawemeyer”.
Космополит по интелект, по душа Бързаков е български поет и стиховете му са за България. Творчеството му пресъздава не само неговите страдания на изгнаник, но и мъката на няколко объркани поколения. За какво е страданието? За жестоката история, която обърка съдбите ни и пустинята, която остави в душите ни. На това бе посветена първата му стихосбирка „Яростно в скъбта” – 2009 г.
Новата книга на Бързаков – „В съня над пропастта”
Носи истини засягащи българите днес, не само днес, и не само българите. Надеждата на автора са новите поколения, които само със силата на духовността и изкуството ще могат да преодолеят ужаса на миналото и трагедията на настоящето. Надеждата е в нас. А поезията е това, което ни държи над пропастта. Ето какво пише Атанас Свиленов, рецензент за книгата:
„Но аз ще оставя читателя сам да вниква в словото на Иван Бързаков и да разчита и онова, което се крие зад буквалния текст. Напълно прав е, когато във финалния раздел на книгата „Няколко мисли за изкуството“ е споделил: „Поезията – това не са стиховете. Поезията е тайнството отвъд стиховете“. В това тайнство участва и читателят, който при среща с истинската поезия я досътворява и дообогатява съобразно собствения си житейски опит и душевна нагласа.”
Дивитв кестени
На мама
„Да се завърнеш в бащината къща
когато вечерта смирено гасне…”
Димчо Дебелянов
А когато накрая
се върнах –
съвсем сам,
безкрайно
немлад –
теб те нямаше.
Теб отдавна те нямаше
там.
И не чакаше моето връщане.
Нямаше старата къща,
с оня малко напукан дувар.
Имаше град.
Пълен с някакви хора.
Измислен –
като в някакъв странен,
несвършващ кошмар.
Тъй студен, непознат
и намръщен!
Без мама
и без дивите кестени.
„Иван Бързаков -2011”