Социализмът си отиде на 10 ноември 1989 г., но още не сме приключили с него. И до днес продължаваме да го обмисляме, обсъждаме, вадим наяве архивни документи, претворяваме в художествени произведения. Доказателство за това са десетки проекти: изложби, уебсайтове и фейсбуг страници със снимки и спомени, дискусии, кръгли маса, филми и книги. Може би още не сме го видели на театрална сцена в съвременен драматургичен прочит.
Това подтикна екипа на Kafene.bg на 6 октомври в книжарница "Сиела Ректората" да проведе "Вечер на литературата за социализма", посветена на излезлите в последните десет години книги, връщащи ни в онези години от българската история.
Вечерта премина в разговор с писателите Мила Искренова ("Анна и Алената глутница", "Scalino", 2016) и Георги Томов ("Докато дишам", в съавторство с Дейна Бренчес, "Сиела", 2015). Публиката беше разнородна – от младежи без лични впечатления от социализма, до хора, живели в онова време.
Започнахме с флашмоб пред СУ "Св. Климент Охридски": "Четене за соц-а". След това слязохме в книжарницата и за се потопим емоционално в атмосферата на социализма, публиката прочете на откъси от книги.
Модераторът на дискусията Жюстин Томс представи гостите и умело балансираше двата лагера с очаквани протовоположни мнения. Едните искаха да не пропуснем да посочим хубавите страни на социализма, а другият настояваше да не забравяме неговите негативи, най-меко казано, и най-характерни черти като абсурда и лъжата, в която хората живееха. В публиката имаше историк и автор на епиграми, който се включи с професионални коментари, термини и забавни спомени.
Случки от социализма, илюстриращи ключови негови характеристики, споедлиха Георги Томов и Мила Искренова. Интересното е, че след като Георги Томов разказа една история за строежа на една сграда, Мила Искренова прочете откъс от романа си за бутафорията. Така че в литературата, описваща социализма няма нищо измислено – всичко е лично преживяно, записано по спомени на други хора или изследвано и прочетено от архивите.
Гости от публиката коментираха и хубавите страни на социализма като материалната осигуреност на хората, възможността за добро образование, достъп до работа и др.
Коментирахме части от "Власт и съпротива" (Илия Троянов, "Сиела", 2016), "Кротките"(Ангел Игов, "Жанет 45", 2015) , "Писма за оригами" (Дияна Боева, "Ерго", 2016), "Аз живях социализма" (Георги Господинов и колектив, "Жанет 45", 2006 г.), връзката между новелата за Сталин в книгата на Валери Стефанов "Любовни истории от Вавилонската библиотека" ("Колибри", 2016) и падналият от стената портрет на "Бащата на народите" в един откъс от "Писма за оригами".
Времето не ни стигна и имаше още много какво да разискваме, което показа, че темата има нужда от подобни срещи и дискусии. Това, което липсваше на дискусията, беше аналитичният поглед към темата, което се надяваме да реализираме в следващ проект.
Важно е, че насочихме вниманието на читателите, че има и такива книги, които отварят непознати и незнайни врати в социалистическото ни минало и изграждат пъстрата му картина. И макар че историческият жанр в литературата не може да замести учебниците по история, той може да бъде нейно допълнение и емоциално преживяване.
Малко факти:
Над 40 са заглавията от различни издателства, в които повече или по-малко може да се прочете за социализма (художествени, документални и мемоарни). От тях 12 книги са излезли през 2016. Не всички книги имат в описанието на задната си корица думата "социализъм" или корицата насочва към този период. Така че, ако искате да ги намерите, попитайте в книжарниците или разгледайте фейсбук страницата на "Вечер на литературата за социализма", където има публикувани заглавията им.
