В историческите дни, които преживява цяла България, когато "не българският народ, а българският живот е излязъл навън и протестира" (казва поететът Иван Теофилов), ви представяме серия от кратки интервюта "Протестът в първо лице". Ето какво сподели Райчо Ангелов от София, писател.
Сред протестиращите стана известен още в началото с това, че вместо плакат ти носеше книгата “Животинската ферма” на Оруел. Вече 40 дни протести, все още ли сме в тази ферма или вече има пробойни в оградата й?
Е, очевидно е, че има пробойни. Скоро и ограда няма да има, надявам се. По-важното е, когато срутим оградата на издигаме нова. Никога вече.
Кой трябва да бъде изпратен в “Наказателната колония” от Кафка?
Тези, които се правят на глухи. С други думи всички. Поне за известно време.
Това е протестно лято не само в България, какво е общото между протестите тук и в Турция, какви са различията?
Различията са малко. Най-вече в това, че турското правителство воюва със народа си. Нашето просто предпочита да не ни забелязва.
Какво мислиш за опитите да се квалифицира протеста в страната ни? Протест на кои хора според теб е той?
На всички хора, разбира се. Това, че не всички са тук е отделен въпрос. На протеста идват толкова различни хора, че всякакъв опит за квалификация е безсмислен. И силно манипулативен.
В 7 милионна България, само на няколко хиляди ли им пука за бъдещето? Превърна ли се безхаберието в неделима част от характера на хората?
Абсолютно. Само че и няколко хиляди „събудени” е голяма крачка напред. Освен това… Когато повечето от нас заявяват, че са на протеста по морални причини, тъжното е, че на повечето хора това им звучи абстрактно и недостатъчно като причина.
Извън политическият контекст, какво роди в социално отношение недоволството на хората? Мислиш ли, че станаха по-единни и съпричастни помежду си?
Не че са станали. Винаги са били такива, но явно им е трябвала кауза, около която да се обединят, за да излязат на по-преден план тези отношения.
Къде според теб са една част от поетите и хората на изкуството, защо не ги виждаме на протестите? Какво би казал на отсъстващите?
Е, някои са възрастни, други сигурно симпатизират на правителството, трети… Яд ме е на тези, които не идват от мързел и от страх. Бих им казал: „Елате. Важно е. За всички.”
Нужно ли е един протест да бъде окървавен за да има резултат от него?
Труден въпрос. Протестите обикновено се окървавяват или от провокатори, или от дебелокожи политици. Не е нужно, но се изисква достойнство от страна на политиците. За съжаление обаче в момента не наблюдаваме това качество при нашите управници.
Ще спаси ли лятната ваканция политиците? Какви са твоите прогнози за развитието на протеста?
Нищо няма да ги спаси. Един приятел скоро предложи да се разделим на 240 малки групи и да следваме депутатите пои време на почивката им. Подкрепям с две ръце. И съм готов да го направя.
Виждаш ли светлина в тунела в лицето на новата дясна коалиция?
Имам известни резерви, но това ми се вижда единствената смислена алтернатива.
Какви промени според теб са нужни в избирателния кодекс?
Хм… Не съм много вещ в тази материя. Със сигурност ми се иска гражданите и гражданските сдружения да могат да участват в изборите.
Ти работиш в издателския бранш, какво би трябвало да направи следващото правителство за българската книга?
И едно нещо е достатъчно – да се намали ДДС върху книгите.
С коя книга би излязъл на последния ден от протестите, когато правителството подаде оставка?
Еха! Ами… с „Дон Кихот” или със „Спасителят в ръжта”. Тези ми хрумнаха първи.