Разговарям за протеста с Поликсения Ангелова, участник в него и яростен негов защитник. В момента се занимава с недвижими имоти и със здравословни хранителни добавки, а преди време и с реклама. Харесва свободата, поезията, творчетвото и красотата на Любовта. Обича, когато дойде вдъхновението, защото знае, че нещо хубаво ще се случи.
Защо протестираш?
Не искам шепа престъпници да крадат живота на хората, да лъжат онези, които им осигуряват заплатите. Пряк превод от английски ни казва, че думата министър означава служител. Министрите са тези, които би трябвало да се грижат за и да бъдат слуги на хората. Техните знания и експертни умения трябва да водят страната напред в по-добра икономика. Би следвало те да осигурят спокойни дни в родината на всички, които са избрали да живеят в нея. Кабинетът е отговорен за просперитета на икономиката на на тази природно красива и богата, страна.
На 3-ти март 1878 година, ние сме освободени от Евразийската империя, простираща се на територията на югоизточна Европа, сиреч от Османско иго. Вместо, обаче, да изградим собствена политика и икономика, базирайки се на стратегическата си територия и богата природа, изпълняваме плановете и политическите наставления на Русия. От тогава до момента се случва по-лесното – България е под ново робство – Руско. Сега, в 21-век това е още по-красноречив факт. Българските монополи са част от руския план за света, те дори не са изцяло наши. Империята умело назначава своите кукли на конци, за да дърпа политическия и икономическия живот у нас. БСП се е обърнала в слуга на Русия, а не на България. Левицата, онази, която има най-престъпното, възможно наследство е начело на моята страна. Затова протестирам. Не желая да живея в непрекъсната лъжа, манипулация, информационно затъмнение, цензура и страх от мафията. Не искам да живея в политически и икономически куклен театър. Искам свобода, за да може творците на тази страна да създадат нова – европейска, но и само наша реалност.
Как се разви протестът досега? Кои са големите му успехи?
България се пробуди. Хората потърсиха у себе си несломимия свободолюбив и творчески дух. Гражданското общество излезе от страxливата си летаргия и започна да възприема себе си като основен градивен елемент, да случва нещата, за които е предназначено. Нещата, за които само бях чела в политическите книги. Това е най-големият успех на протестите в страната ни. Хората са по-смели от преди. Откриха силата на единството на практика. Това е за нас, като народ. За тях – политиците – видяха, че от тук, нататък каквото и да става, която и власт да дойде няма да може да върши нищо без позволението на гражданите. Мисля, че малко, по малко, започват да осъзнават кой управлява. Според мен от тук, насетне всеки ще се замисля много сериозно дали иска да стане депутат и министър, защото това вече няма да е онази сладка работа, при която облагодетелтсваш себе си и поколенията, лъжейки, че работиш за държавата и си много важен. Още нещо, което не бива да се подминава – в такива размирни времена всички видяха кой, кой е. Видяха кой е готов да даде всичко от себе си и кой се спотайва, и/или мърмори, съдейки и подигравайки останалите. А всъщност много ги е страх. С тях обществото ще има работа в последащи оставката етапи. Слава Богу, те не са много, но е добре да се знаят кои. Разкриха се и чадата на Юда – провокаторите (предателите) – онези, които продадоха душите си за жълти стотинки. Не съм очаквала да ги няма, но на този фон, по-важното е, че хората намериха нови приятели, откриха множество съмишленици, на които знаят, че могат да разчитат, дори и само за морална подкрепа.
А има ли слабости? Как го виждаш в бъдеше, за да бъде по-ефективен?
Естествено, слабостите също са на лице. Няма промяна без революция, няма общество без слабости. Страховете, нерешителността и все още нe съвсем узрялата вяра в собствените сили. Недъзите на ценностната система у обществото, като цяло може да се окаже голям препъни камък за общата победа. Огромният егоизъм и липса на доверие, както и „великият” ни индивидуализъм. Това са пороците на българите, коит им пречат да издигнат истински лидери. А лидери са нужни – особено сега. Да не забравяме, че това бе една от точките, по които ни осмиваха косвено, чрез медиите. Не бива да оставяме лош опит да ни управлява.
Нужни са хора на стратегията, които да ни поведат в много по-конкретни действия срещу окопалите се в парламента. На този парламент не му стигат само дюдюкания и гневни статии, не му влияят развети знамена и тъпани на площада. Той плаче за огън! На революция – като на революция! Да – в прекия и преносния смисъл, трябва да се доверим на смели и умни мъже, които да ни водят и да подпалим рогозката на мафията.
Но как да им се доверим, как да признаем, че някой е по-умен от нас? Ето това е голямото нещастие на българина в случая. Фактът, че един или няколко ще поведат народа към радикални мерки за сваляне на това правителство и опразване на този парламент, не значи, че тези хора ще водят страната после. Тогава ще издигнем други, които могат това. Нека се научим да си знаем мястото и ролята и да не проваляме бъдещето на България с дървени философии. Кой назначи Делян Пеевски , кой назначи правителството? – питаме непрекъснато и те ни се подиграват и унижават със среден пръст, подаден от кола, а правилните въпроси са Кой да поведе народа в истинска битка с изедниците? „Кой?”(или „Кои?”) и „Как?” – това е редно да питаме. Липса на далновидност и нискомащабен поглед на ситуацията. Това са все пера, върху които е добре да се замислим. Обществото трябва да разбере – те са слугите, ние господарите! Този е фокусът, който ще ни държи трезви и будни през цялото време. А нали знаем какво се случва със слуги, които работят против господарите?
Ние имаме безценния пример на държави като Полша. Навремето когато чуех това име – то бе за мен синоним на Русия. А какво направиха? – платиха цената без страх и извоюваха свободата си. Сега тази страна е известна с демокрацията си и расте икономически. Би било добре да търсим поуката и съвета на такива народи. Добре е да потърсим книгите за тяхната революця и да се насърчим, да направим своите изводи. Повече четене на книги за револция и демокрация. Защо мислите, че години наред учиха хората, че да се чете е отживелица, че простотията и пошлостта е модерна?
Никоя революция не е успяла без духовна храна. А храната в случая може да се окаже литературата, защото тя на свой ред поражда вяра. Като се започне от Библията, която надълго и широко описва, в книгата „Изход”, излизането на Божия народ от Египет, до съвременни политически и революционни книги. Някой трябва да прочете, че израелтяните избраха да оставят сигурния чесън, заедно с робството и да тръгнат след Моисей, който ги заведе в „Обещаната земя”. Някой трябва да прочете, че Бог не само е в контрол на тази наша революция, а Той е основният и инициатор и победата е неизбежна. Някой има нужда да прочете между редовете на политическите книги за победилите комунизма, че в Свободна България няма място за страхове. Не бива да забравяме, че моментът е исторически. Ще ни струва много, но ние трябва да бягаме далеч от мрежите на страха и комунистическите уловки. Всяка сутрин да се събуждаме с молитва и да избираме да вярваме в победата над тази паразитна система. А победата е близо – пред нас!
Какво ще кажеш на хората, които не излизат на протеста?
Внимавай какво си пожелаваш! – са казали мъдрите хора. Повечето от нас сме си мечтали да живеем във вълнуващи времена. И ето – нашият момент дойде. Сега да помислим защо мечатаем? Защо мечтите на един изглеждат малки, а на друг – огромни? Представете си, че сте имали тези мечти, защото точно вие сте били определени за един от главните герои? Какво ще направите? Ще стоите сгушени в някой ъгъл с публиката, която се възхищава или освирква, или ще излезете на сцената да свършите своята работа? Ще останете роб на своите страхове и безплодни философии или ще изиграете ролята си? Вероятно това е ролята на вашия живот. Не го пропилявайте. Може би друг шанс няма да има, а сега мечтите са във вашите собствени ръце? Не чакайте само на другите. Защото нищо истинско не е лесно, а извоюваното от друг, никога няма да е ваше. Сега България е вдъхновена и този момент не бива да се пропуска!
Пожелай нещо на България?
И аз като евреите ще пожелая: Догодина – в Свободна България!
Прочетете още:
Протестът в първо лице: Ирен Филева
Протестът в първо лице: Виолета Козловска от Цюрих
Протестът в първо лице: Димитър Кръстев знае как да се увеличи КПД на протеста