Протестът се разрасна, той не е утихнал. С тези думи започна разговора ни Павел Николов – преподавател по български език и литература в ОУ "Хр. Смирненски", с. Вакарел и активен протестиращ – на площада, в блога и в социалните мрежи. Ето какво още сподели той:
В каква фаза навлезе протестът?
Протестът се разрасна! Така бих отговорил на всички, които се опитват да го бележат със знака на затихването. Защото протестът не само това, което броим като хора на улицата. Аз например по ред причини съм вече изключително рядко на площад „Независимост“ и пред Народното събрание, но това не означава, че съм си променил мнението за необходимостта правителството на Орешарски да си подаде оставката и да отидем на предсрочни избори. А от оня злополучен 14-ти до днес, доверието в правителството се срина катастрофално. Огромно мнозинство от българите не иска този кабинет и при това да казваш, че протестът е изгубил сила, е все едно да сочиш бялото за черно.
Защо протестираш?
Протестирам, защото смятам, че трябва да дадем най-сетне на политиците един добър урок: да знаят за в бъдеще, че всеки значителен гаф, всяка значителна издънка, всеки опит да се играе не по правилата трябва да завършва по един и само един начин: ОСТАВКА!
Трябва ли да се търсят нови форми и какви?
Има само две форми: мирен протест и изпращане с камъни. Всичко останало са вариации вътре в тези две форми. БСП, знае се, е навикнала да бъде изпращана с камъни. Не бих желал да се стига до там, но – ако стане необходимо…
До кога ще се държат на власт сегашните политици?
Не ме бива за врачка, но мисля, че ще опитат да се задържат колкото се може по-дълго. Впрочем, всеки на тяхното място би направил така. Бойко Борисов се опитва днес да гъделичка публиката с изявленията си, че подал оставка от благоволение пред зимните протести, но истината е, че оставката му беше пред заплахата да изгуби доста от популярността си, ако продължи да упорства. Още два месеца във властта щеше да му струва много и като рейтинг и като изборен резултат. Така че политиците ни ще се държат на власт дотогава, докато не усетят, че земята под тях гори необратимо (иносказателно казвам „гори“, нямам предвид да запалим парламента).
Какво би ги стреснало и накарало веднага да подадат оставка?
Веднага е утопичен вариант. Както казах, ще се държат до крайна (не)възможност. Нещо като Гюро Михайлов на бойния си пост…
Имаш ли надежда за България?
Естествено. Иначе протестите нямаше да ме интересуват. Нямаше да ме интересува много-много и кой ме управлява, така че щях да ругая всичките политици наред като мръсници и народни душмани. С приоритет на Иван Костов, разбира се.