Ирен Филева е радиоводеща на "Клубът на журналистите" по програма "Христо Ботев" на Българското национално радио. Тя е на площада, на Протеста от първите му дни. Ето нейните протестиращи мисли, специално за Kafene.bg.
Какво е за теб Протестът?
Има една латинска поговорка: Не забравяй да живееш. Протестът е желанието на хората да си върнат подменената до неузнаваемост реалност, която не им позволява да живеят. Желанието да излязат от безвкусния скеч, с качествата на чалга. И принудата, заради липса на образование или нормални условия с труда си да имат доходи, за да живеят нормален живот.
Какво ти дава и какво ти взима?
Надеждата, че зад ръба не започва нищото и страхът от това.
Когато хората се събраха на Цариградско шосе точно това си помислих. Защото „политическата класа” се научи да подменя всичко – от сметките за комунални услуги до резултатите от избори и създаде монопол от медийна реалност, в която нищо не е истинско.
Дава ми надеждата, че хората ще отвоюват свободата си от лъжата и страхът, че ще продължат да ни настройват един срещу друг.
Как се разви, според теб, протестът до момента?
Един от любимите ми самоделни плакати е: Не сте достатъчно интелигентни, за да ни управлявате. А властта, както каза наскоро един министър „е в съзнание за домакинство”. И така се стигна до момента, в който всеки си построи загражденията. Властта се огради със железа и кордони, а хората вързаха железата, за да покажат, че с полиция само не се управлява. Критичен беще ден 40 и прословутият бял автобус, с който депутати и министри опитаха да излязат… Какво ще се случи в петък и след петък зависи от поредната граница, която ще бъде премината, от хората работещи във властта с олигарх зад гърба си.
Кой протестира? А кой не протестира?
Потестират всички хора. Тези, които не искат да бъдат излъгани и тези, които искат да бъдат лъгани, че првителството работи и това е големият парадокс. Тези, които не искат да вярват в медийни манипулации и тези, за които е въпрос на оцеляване да се правят, че вярват.
За какво бъдеще на България мечтаеш?
Мечтая си децата да си играят не по протести, младите да имат време да правят ивенти във Фейсбук за бой с възглавници или за културни събития, а управляващите, които и да са те, да си дават сметка, че хората са им работодатели.
Какво казваш на хората, които не могат да дойдат на площада, но ще четат това интервю?
Да живеят с широко отворени очи. Защото инак животът и мечтите им със сигурност ще бъдат подменени. Защото ще зависят от капризите на по-равните по Оруел. Искам да им кажа, че сметките за ток са обратно пропорционални на морала в политиката и олигархията, която определя дори какво гледаме по телевизията.
Прочетете още:
Протестът в първо лице: Сирма Мишева
Протестът в първо лице: Георги Илиев – съинициатор на протестното кафе