В историческите месеци, които преживява цяла България, когато "не българският народ, а българският живот е излязъл навън и протестира" (поететът Иван Теофилов), ви представяме серия от кратки интервюта "Протестът в първо лице". Ето разговора ни с Димитър Кръстев и неговата идея как може да се увеличи коефициентът на полезно действие на протеста.
Димитър Кръстев е актьор от дублаж на филми, автор на книгите "Дуоника – печелившата стратема за живеене" и "Чаткалина – звукът на дланите" и създател на съответните физически системи за събуждане духа на сътрудничеството, както и на социалния инструмент "Клуб за сътрудничество".
Как може да се увеличи КПД-то на протеста?
Оформят се в списък приоритетите, по които хората искат да има решения, резултати или възстановяване на реда. Избира се по един човек, който да движи натиска в съответния ресор. Останалите, да речем 1000 човека, дават някаква малка сума на месец ( 5 – 10 лв.) която се предоставя като заплата на избраните по съответните казуси хора, за да може те по цял ден да обикалят, да пускат жалби, да попълват документи и да взимат входящи номера и отговорите на сезираните институции. Вечерта изпращат съобщение за това, което са свършили до 1000-та души и споделят с какви трудности са се сблъскали. И т.н. всеки ден се поддържа натиск до изясняване на всеки захванат случай. По този начин повечето хора ще могат да си ходят на работа и да си заработват средствата да издържат семействата си, но ще следят изкъсо как се движи съответния въпрос.
Така след кратко време ще се получи масирана гражданска преса над хората на властови позиции. Няколко примера: Научава се че даден прокурор е забавил някакво дело извън законовите срокове. Сто души поставят въпроса "защо?" в официално запитване, което е внесено от избрания човек. Де речем не получават отговор в законовия срок. Прилага се следващия законов ход до по-горна инстанция или се завежда граждански иск или каквото е предвидено от закона, заради неполучаването на отговора. И т.н. плътно се диша във врата на институцията докато не се изяснят нещата напълно. Само така може да се получи масиран и постоянен граждански натиск и то по всички направления. Просто търпеливо, но неотстъпно се преследва всеки приоритет като един човек движи документите, включително и до Страсбург, когато се налага, а останалите 100, 200, 1000 души, които са обединени от интереса си към съответния казус, подкрепят финансово своя представител, подписват се под колективните молби и възражения и си движат собствените дела, като от съответния сайт или по друг начин всеки ден се информират как се движат нещата. Освен това част от хората от тези групи може да следят медийните изяви на нарочените бюрократи и да ги причакват с неудобни въпроси в съответните предавания.
Към тази тактика може да бъдат привлечени и журналисти, които да разпространяват новините по различните казуси и опитите на властимащите да шикалкавят, да се измъкват или да настояват за конкретни отговори и поемане на обещания, за чието изпълнение зорко се следи. След време резултатите от цялата тази дейност ще бъдат много полезни по време на избори, когато даден прокурор, партиен деец или друг чиновник претендира за власт, може да бъде конфронтиран с гафовете, които е направил на предишния си пост и то от всеки от тези 100, 200, 1000 души които са проследявали отблизо как техните протестни документи са отклонявани или бавени умишлено. Много дълго мога да обяснявам тази, според мен, единствено печеливша тактика и то с максимално голямо КПД, минимален стрес и поразителен дългосрочен ефект!
Само тази тактика ще покаже по безапелационен начин на всеки алчен за власт безсъвестник, че когато гражданското общество го погне като валяк за някаква негова несвършена работа или нарушение на закона нищо не може да го спре, докато не го притисне до стената. И тогава всеки ще започне да си върши работата или ще напусне пост, за който е некомпетентен. Ако има нещо неясно по тази стратегия и тактика, готов съм да обясня по-детайлно и с още примери.
Един такъв пример е гражданинът Петров, който абсолютно сам върши това, което описах малко по-горе и то със спечелени осъдителни присъди над общината и други институции. Но само с това се занимава. Представете си какво би станало, ако просто умножим неговата тактика само по 1000!
Кои според теб са големите успехи на протеста?
Най-големият успех на протеста е, че се получи международен отглас и че доста хора се обнадеждиха, че се оформя вече гражданско общество, на което не му минават номерата на алчните политици. Друг също голям успех е и провалът на назначаването на Делян Пеевски
А кои са слабостите?
Има няколко. Ниското КПД – т.е. изразходването на огромна човекоенергия и време в непродуктивна посока и нетрайни резултати. Наивността, че с нежни и фини намеци се очаква да се повлияе върху съвестта на изпечени мушмуроци и гьонсурат политици. На трето място поставям нещо, което не е слабост, а може да се окаже доста по-страшно: този протест танцува по ръба на голям риск, защото при евентуален провал, ще деморализира огромен брой хора, за много дълго време!!!
Пожелай нещо на България?
Това ми е трудно да направя, защото за мен България е територия, която е събрала хора с много противоречиви намерения и поведение. Нелепо е да отправям пожелания към територията, а не разпознавам в ничия група хора ярък символ на държавата България, така просто не знам нито какво да пожелая, нито как да го направя.