Разговорям с Димитър Еленов дни след като свалиха от директорския пост на Сатиричния театър Калин Сърменов и го замениха с агент Василев – проф. Здравко Митков. Веднага след това детската театрална трупа, която Димитър Еленков ръководи, беше изгонена театъра. В интервюто става дума още за протеста, за демокрацията, надеждата и бъдещето на България.
Димитър Еленов е роден в София. Завършва НАТФИЗ, специалност актьорско майсторство и режисура в класовете на проф. Гриша Островски. В актьорската си кариера има изиграни над 100 главни роли, а като режисьор има над 50 постановки. Главен художествен ръководител на Бургаския театър в периода 94-96 година. Създател и главен художествен ръководител на Първия общински театър извън столицата – „Несебър“. В периода 2003-2008 работи като режисьор в Албанския национален театър – Скопие, Македония. Създател е на поредица театрални студии за деца, а последната ДЕФИСТО през 2011 г. През последния театрален сезон 2012/2013 г. учениците на ДЕФИСТО участват с три спектакъла в репертоара на Сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Какво е отношението Ви към сегашната ситуация в страната, протестите, правителството…
За първи път от многото години, в които живея в тази страна и след т.н. демократични промени, виждам някакви хора – смислени сегменти от моята нация, да се опитват да запазят достойнство. Основната причина за тяхната активност е отвращението им от нищожността на хората, които управляват държавата. Правителство на марионетки, подлеци, полуинтелигентни хора, които чрез поведението си обиждат националното достойнство на българите. Баща ми казваше: "Всичко мога да понеса, но ми е обидно, че ме управлява един клоун" – говоря за времето на Тодор Живков. В момента има нова трансформация на управляващите – от клоуни те се превърнаха в безгръбначни, жалки хора, кукли на конци, управлявани от мафиотски структури и обиждащи ни, като че ли ние сме една малка група от бавно развиващи се в детска градина. Ние, имам пред вид българската нация, не народът, нацията. Там сме всички – интелектуалци, артисти, писатели… паметта за Атанас Далчев и Христо Фотев и други свестни, смислени, интелигентни деца, младежи, току-що родени…
Какво се случва с Вашите планове, работата ви, доскоро работехте в Сатиричния театър, там сега има промяна…
Отидох аз и заведох децата на моята студия в Сатиричния театър по покана на един смислен, отговорен българин – Калин Сърменов. Много добре знаех, че това няма да ни бъде простено – и на мен, и на Калин – „да се опитаме да подкрепяме, да възпитаваме и да създаваме вътрешни личностни центрове на деца от тази нация“. И ето това се случи: Калин е аут от Сатиричния театър, на негово място е агентът Василев или както се подвизава в днешното общество – проф. Здравко Митков. Днес ние изнасяме декора, реквизита и децата от този театър. И казвам нещо много просто – тези деца са бъдещето. Тези тийнейджъри знаят, че на мястото на един достоен българин идва един доносник, едно ченге. Аз мноого добре знам, че на управляващите не им пука, дори ни се смеят – „Вие ли, бе, ще възпитавате?!“ Но искам да ви отговоря: Тези деца вече знаят кои сте вие, кой е ченге, кой е подлец, кой разрушава личността им по много простата формула: душа е мръсна дума, човекът има само уста и г… Ние и друг път сме били руска губерния, не е нещо ново, но аз старият човек и учител казвам: Не ви давам децата. Театрите, Данс, министерствата – всичко може да вземете, но децата – не. По този начин ни отнемате бъдещето.
Какво отговаряте на хората, които казават – какво като е бил от ДС, нали е спечелил конкурс, нали се е състезавал.
Казвам, когато си подлец и си предател на гилдията и народа си не е ли възможно да се махнеш, да се скриеш, поне от срам пред майка ти. Освен такива хора, мисля че в тази държава има и истински мъже, ако ги няма, по-добре и нас да ни няма – физически. Българинът, като същност, е достоен човек – доказали са го малкото избрани. Не мога да приема, че убийците на нацията или поне на интелигенцията са последователи на националния герой – Левски. Той, мили комунисти, е бил ангел, той не е част от вас, нямате право да го слагате в кабинетите си, нямате право да го развявате по Бузлуджа.
Какво се случва със студията ви и представленията от тук нататък?
Където намерим място… където има оцелели хора… където има живи духом и тялом личности. Вярвайте ми, такива в тази страна има… Тези деца няма да изчезнат, те няма да се изпарят докато аз, моите приятели, Протестът, всички смислени българи съществуват. А аз със сигурност знам, че те са много.
Какви са очакванията ви за ситуацията в страната?
Страната ни ще стигне до пълната си духовна мизерия и всички ще видят това. И оцелелите, които не са мизерници, може би този път ще си дадат живота, за да спре това унижение, това обезсмисляне на човешкия живот и тази свинска наглост. Защото, колкото и малко – в тази страна се раждат деца. На всички – на мутрите, на мафиотите, на чалгаджийките, дори и на великите вождове на нацията – им се раждат деца. И те, сигурен съм, няма да са такива нищожества като тях!!! И ако и това не е така, сигурно е прав Едвин Сугарев, който каза, че тази страна ще се превърне в една жалка територия. Следващите емигранти си готвят куфарите, дори и аз на преклонната си възраст съм между тях.