В историческите дни, които преживява цяла България, когато "не българският народ, а българският живот е излязъл навън и протестира" (казва поететът Иван Теофилов), ви представяме серия от кратки интервюта "Протестът в първо лице". Ето какво сподели Владислав Христов.
Защо подкрепяш протеста?
Подкрепям единствено мирната му част. Тя се води от необходимостта на хората да изразят свободната си воля, да реагират на всичко, което не им харесва у политиците, да се опълчат на наглостта на шепа олигарси, които си направиха държави в държавата, с платени депутати и имения за милиони. В страната ни те са сраснали с политиците и се чувстват безнаказани. Докато е така няма как да има промяна за добро. Не подкрепям протестите в платената им радикална част. През годините, независимо какви са били протестите, винаги е имало хора, които провокират умишлено насилие. Те обаче все повече срещат отпор от мирните протестиращи, които не искат протестите да се окървавяват. Платените протестиращи вече стават ясно разпознаваеми и игнорирани.
Сегашните протести започнаха от скандала с назначението на Пеевски, но прераснаха в недоволство срещу партийната система като цяло, което е индикация че нещо в нея трябва да се промени незабавно, за да може страната да стъпи отново на краката си. Смяната на кодекса за изборите е предпоставка за развитие, но не и панацея. Въпросите са по-скоро морални, а щом са такива, те няма как да се контролират законово. Трабва да се възпитават и култивират от поредица политически поколения. Такова култивиране за 23 години няма. Нужна е спешна промяна в отношението. За голяма част от политиците останалите хора са само гласоподаватели, ето защо и реакциятана протестиращите срещу тях е толкова остра. В същото време класическите модели и идеи доста са се видоизменили – нито лявото е ляво, нито дясното е дясно, много от зелените също са изродени и пряко обслужват управляващите. Както се казваше в един филм – совите не са това, което са. Затова, нека всеки помисли, кои са истинските врагове на държавата и насочи гнева си към тях.
Какво трябва да се случи, за да има промяна у нас?
Ако се изчистят корумпираните и негодни хора от всяка една партия, и останат хора с чисти сърца, осъзнаващи че провалът на държавата засяга не само електората а и самите тях, ето тогава ще има светлинка в тунела.
Нужно е всеки българин да даде най-доброто от себе си, колколко и незначително да му се струва положението му в обществото. Сега не е време за пестене, а за усилена работа. Хората са уморени и обезверени, но в кризисни моменти търсещият изход човек винаги намира сили да се въззземе и изправи на крака.
Има ли пръст изкуството в цялата тази дандания?
Не бих нарекъл случващото се дандания, то ще се осмисля и анализира още дълго време. Надявам се всички партии да си направят добрите и полезни изводи от това, а олигарсите, че не могат да безчинстват безнаказано. От друга страна протестите породиха цяла стилистика на говорене не само в интернет, но и сред недоволните хора, хората започнаха да се срещат и обменят идеи не само виртуално но и на живо, една загриженост, която в тихи времена сякаш отсъства и е заменена от апатия и нихилизъм. Хората
на изкуството, които в по-голямата си част са индивидуалисти, този път си подадоха ръка. Ще се радвам да го правят и след като всичко отмине. Ако това се случи, значи протестите са имали смисъл за тях и отвъд
политиката.
Къде сгрешихме през последните години?
Грешките са много, но по-лошото е че политиците не си правят извода от своите грешки. Това се отразява зле на всички по веригата в обществото. Да видим от тази ситуация какви изводи ще си направят. За всичко обаче е
нужно време, мисля че именно то не им достига, натискът е много силен, а при такъв натиск, често се стига до необмислени решения. Протестиращите искат главите на политиците. Чудесно! Още по-чудесно ще е да има ясна идея какво се случва след това. Изкуствени формирования в дясно или ляво, които да хвърлят жадувания спасителен пояс? Не, не мисля, че това е решението. За мен решението е отвъд партиите – в мисленето и нагласата на всеки един българин. Там трябва да започне голямата промяна, която да доведе до по-добро. Ето в това сгрешихме толкова много години, че не започна всеки промяната от себе си, а чакаше по стар обичай друг да свърши неговата работа, друг да му осигури щастието и просперитета.
Какво пожелаваш на България?
Да се възвиси, да бъде над дребното, над реванша, хората да пораснат за щастието си. Първите положителни знаци са налице. От всички нас зависи дали ще има следващи.
Прочетете още:
Протестът в първо лице: Красимира Джисова
Протестът в първо лице: Манол Глишев