Виолета Козловска от три години живее със семейството си в Швейцария. Напускат България преди повече от 13 години, защото съпругът й получава предложение за работа в Копенхаген, Дания. Тръгват, за да опитат живота в друга страна, с друга култура. Имат нужда от нещо ново, от промяна. Не им е лесно, особено в началото, както за тях, така и за тяхната, тогава 15-годишна, дъщеря. Трудностите идват всеки ден, от всичко: раздялата с близки и приятели, срещите с нови хора, традиции, език. Наред с тежките моменти имат и много хубави като запознанството с нови хора, трупането на безценен опит в една толкова чудна страна. Така „временното” се проточва 10 години. След това им се отваря нова възможност за работа и заминават за Швейцария, където живеят от три години. Вили веднага бърза да уточни, че животът им извън България не ги откъсва нито за миг от страната, в която са родени; нито за миг не забравят откъде са тръгнали; следят всичко, което става у нас.
В това интервю Вили разказва за протеста, погледнат отвън, за #оставка-та, всяка събота в Швейцария и за надеждите за по-добра и чиста Бълагрия.
Как звучи случващото се в България и конкретно протестът от далеч?
Сънародниците ни реагират по различен начин, което е абсолютно нормално. Но все пак смея да обобщя, че огромна част от българите тук са обединени точно от това от протеста, от мисълта за Родината. За нас простеста са напълно логични и затова ние оттук по един или друг начин го подкрепяме.
Какви акции обмисляте и предприемате българите в Швейцария?
Всяка събота в Цюрих се провежда протест на българите. Той е с конкретни искания за оставка на правителството, за да си върнем Родината. Прави впечатление, че голяма част от българите, участващи в него, са млади хора, искащи да видят страната си в по-друга светлина, с друго правителство, работещо за честните хора в България. Хората искат справедливост и наказания за тези, които са престъпили законите на страната ни.
Протестът и неговите цели е тема на много разговори тук и е тема, която вълнува българите. Като цяло нашите сънародници, които живеят тук, нямат никакво намерение да се отказват от справедливите искания на българите в страната ни. С две думи: плановете тук са протестите да продължат докато трябва, колкото и дълго да е това. Много са хората, които живеят и работят тук и искат да се върнат в България и да продължат живота си там. Огромната част от хоратаискат да отгледат децата си там, където те са се родили, там, където са закърмени. Затова и исканията тук са за нови избори, за правителство, което ще може да се нагърби с нелеката задача да подобри здравеопазването, да вдигне доходите на населението и да осигури достоен живот на всички българи.
Има ли оптимизъм?
Независимо от много месеци, които минаха от началото на протеста и се оказа, че задачата на протестите е не толкова лека и лесна, тук повечето отхората продължават да гледат с оптимизъм на случващото се. От многобройните ми контакти и разговори остава впечатлението, че нашите сънародници трудно вярват в по-доброто бъдеще за България. Естествено това не обобщава на 100 % мненията, тъй като има хора, които са решили, че ще останат тук, колкото и да тъгуват за България, все пак те ще имат по-осигурено бъдеще в чуждата страна и на чуждата земя, за съжаление.
Гледан отстрани, какви грешки направи протестът и какви съвети би дала за развитието му?
Що се отнася до грешките, това е безумно труден въпрос. Лесно е да се съди за грешките отстрани, но не мисля, че това е правилно. По-скоро протестите показаха и продължават да показват събуждането на българския народ, който е твърдо решен на всичко, за да си получи Родината такава, каквато я иска, а не такава, каквато му я предлагат.
В мен протестите събудиха изключително възхищение от високия дух на българина, от породилото се желание да каже „не” на управляващите и да наложи своята воля. Това е търпяна с години и изригнала енергия, която ме кара, макар и толкова далеч от България, да се радвам и да слушам всяка вечер със затаен дъх случващото се. Когато гледам новините, душата ми се изпълва с любов към всички хора, които я интелигентност, с ясно съзнание, с хубава музика или интересни костюми, казват това, което мислят и искат. Отделен е въпросът, че правителството остава глухо за протеста. Гледайки отстрани, но участвайки в протеста, си мисля, че всичко това трябва да продължи. Може да е дълго, може да е тежко и със сигурност ще е, но в крайна сметка хубавите неща не се постигат лесно, нали?
Накрая ми се иска да се обърна към всички българи, участващи в протестите, че ние, които по една или друга причина сме се озовали извън страната си, не сме загърбили проблемите в България, нито сме ги забравили. Напротив, те силно ни вълнуват, защото истината е една, в която и точка на света да живеем, ние сме българи.