Ето че дойде ред на редовната ни поетическа среща – на горещо кафе и солено-сладки стихотворения. На 10 октомври кафе-клуб "Влайкова" отвори гостоприемно салона си за поетите от "Поетично кафене". Четохме стихове на тема "Прозаично", съпроводени от прозаичния октомврийски дъжд. Но, разбира се, самото присъствие на минимум дузина поети веднага превръщат мястото на срещата в поетично, така че изпълнихме мисия си. Убедихме се, че наглед обикновени битовизми крият в себе си изящна поетична сила.
Преди рециталът Илияна Илиева представи новата си стихосбирка "Предмет" от издателство "Пергамент прес" и видяхме скритата същност на привидно познатите ни вещи от нашето всекидневие. Свои стихове прочетоха: Рая Вид, Таки Самуелян, Василка Петрова, Люба Александрова, Илияна Илиева, Валерия Тодорова, Яким Дянков, Иван Христов, Орлин Миланов и Лили Чолакова. Надя Петрова, редовен участник на сбирките ни, присъства задочно, като Орлин прочете нейни стихове.
Очаквайте "Поетично кафене" през ноември на тема "Утре".
Ето и някои от стиховете:
Рейс
от Илияна Илиева
Имам едни 45 минути,
през които пътувам от врата до врата,
носи ме аленият автобус,
а през утробата му гледам
крепостите на сезоните
и си мисля за каквото поискам,
а по спирките хряска тревогата,
че свободата е пътят
между две робства.
Смелата къща
от Люба Александрова
Тази смела къща с тераси-палуби.
Като кораб литнал в морето.
Тази къща с каменно ложе, не търпи железни решетки.
Тази къща с малък двор, с ниска ограда –
стига да искаш и я прескачаш.
Тази смела къща, съградена от татко ми,
е моето летно убежище.
Обитавам я, обожавам я.
Само нощем напрегнато слушам,
само нощем сетивата опънати чакат.
Капитанът на кораба, на смелата къща
да дойде и да ми каже:
"Бъди спокойна
в това тревожно открито море".
Прозаичното в този живот
от Яким Дянков
Прозаичното в този живот
на към сиво ни тегли душите,
като есенен дъжд, като смог
в Албиона, известен с мъглите.
От морето бурливо във стих
Байрон-Харолд роди го – плейбоя
и вълните към залива тих
се отдават на ленност в прибоя.
Щом на острова влажен мъгла
се разнесе и слънцето светна,
повсеместната хорска тъга
се разтегна в усмивка приветна.
Прозаичното в днешния ден,
с един поглед изскрящ на жената,
се превърна в тоезия – в мен –
и в начало на паметна дата.
И си мисля, че аз съм готов
всяка проза да вдена в поема,
както Пушкин и Омир с любов
ни оставиха Нина, Елена.
Прозаична тема
от Рая Вид
Прозаични думи,
прозаични редове,
прозаични стихове,
прозаични книги,
прозаични светове.
Някак прозаично,
някак поетично,
някак много лично,
някак символично
писах таз творба.
Прозаично викнах,
прозаично кликнах,
за радост или за беда
тема прозаична –
много скучна и една.
Прозаично ви видях,
прозаично се прозях,
прозаично аз заспах,
прозаично засънувах,
прозаично замечтах.
Прозаично извинение,
прозаично отстъпление,
прозаично днес съдба,
прозаична – цялата творба.
Прозаично в поезията
от Лили Чолакова
Небето вече не е същото!
небето всява страх.
Къде са облаците бели,
които с усет на естет
Господ сътворяваше?
Къде са сивите кохорти,
в които още нероден
но чист дъждът припяваше?
Сега небето ми е чуждо –
разкъсано и грозно,
осеяно с бразите разпокъсани,
които самолети
(неразпознати и прикривани)
оставят с бръснещ полет
във всчиките посоки над града.
А хората нехаят!
Не поглеждат към небето,
в грижи или безразличие
очите им
в земята са забити.
Дори не подозират
какво се случва над техните глави.
А там горе
някой често, методично
разпръсва химикали…
И опасността, надвиснала тежи!
Небето не е същото!
Ей, хора, опомнете се!
Небето всява страх… тревога.
Във него синева не виждаш.
Но най-страшното е,
че не виждаш Бога!
Прозаични дни
от Таки Самуелян
Не гледай деня с поглед премрежен
не мисли, че в живота си ти победен.
Това, че твоите дни са еднакви и семпли,
всички часове все още за теб са много ценни.
Човек не може да живее дълго екстремно.
Нашата програма живот не е безкраен купон.
От теб зависи да споделиш, ако си тъжен,
от теб зависи да не си веч от битовизъм оглупял.
Знаем колко е кратък житейския цикъл.
Неусетно се трупат надиплени мъгливите дни.
Преживените мигове щастливи и топли,
да ги заключиш не можеш, остават те някъде там.
Утрешният ден е отново безличен.
Поглеждаш към вестника, после към старите снимки.
В душата усещаш колко си различен,
взираш се с мъка в отминалите овехтели спомени.
Бъди благодарен дори за малката крачка,
когато не търсиш упора от друг,
когато бастунът за теб все е още излишен
дори в сърцето може би тлее трепен неизживян.
Когато отпиваш глътка от първата чашка кафе,
и палиш поредна цигара с очи към екрана,
спомни си, все пак, че си длъжник на Бога, а
че консумираш още минимума останал ти от живота.
Знай, никой не ти е длъжен за нищо.
Духовно никой не може да те обогати,
никой не те харесва повече от теб истински,
единствено и безценен най-много за себе си ти.
Оцени колко си мъдър, одухотворен и свободен.
Рееш се в пространство и време неограничен.
Имаш исконното човешко право да помечтаеш
и нямаш време да си нещастен и ненужно съкрушен.
Вижте още: