На 21 май 2008 г. в Червена зала на Центъра за култура и дебат "Червената къща" ще бъде излъчен документалният филм "Частно разследване". Сценарист и режисьор е Антоний Дончев, оператор – Иван Тонев, монтаж – Мариета Чуковска, музика и звук – Благомир Алексиев, продуцент – Благомир Алексиев. Филмът е 78 мининути.
Ще има и дискусия за двойния стандарт на комунистическа България към братските арабски държави, хора, служби, съдби… С участието на анализатори на социалистическото икономическо и политическо сътрудничество преди и след падането на Берлинската стена.
Дискусията е на български език. Филмът е с английски субтитри.
Кратък синопсис на филма
Юли 1988 г., София. В стаята й в Студентски град е намерено тялото на млада жена Това е Сухам Ради, иракчанка. Сухам е напуснала Ирак по политически причини и е завършила журналистика в България. Беше жена на наш състудент – Хусейн Салман, който следваше кинорежисура в НАТФИЗ. Когато намериха тялото, Хусейн бе в неизвестност. Убиецът така и не бе разкрит. Дали Сухам не е била част от по-голяма игра? В онези години София е основен европейски център на иракските тайни служби, а Източният блок поддържа Саддам Хюсеин като “Фидел Кастро на Близкия Изток”. Докъде водят следите на престъплението в днешна България и днешен Ирак?
Няколко думи и от сценариста Антоний Дончев:
"Бяхме близо до основните лица в тази история. Следвахме заедно пет години и за нас те бяха симпатични хора. Все още мислим същото. Въпреки това, в онези години сме били доста наивни. Режимът предумишлено ни предпазваше от всички негативни впечатления и представи. Между 60 и 70 хиляди чуждестранни студенти завършват в България по времето на социализма. Почти всички идват у нас по линия на “международната антиимпериалистическа солидарност”. България е най-верният съюзник на Москва и има допълнителна функция в рамките на Съветския блок – да работи с Близкия Изток. Това включва обширна мрежа от контакти с всякакви политически движения: националсоциалистически, комунистически, терористически и т.н. Дирите все още са горещи. Те водят до най-високото политическо ниво от онова време и са директно свързани с днешни интереси. Старите канали пак могат да вършат работа. Днес САЩ губят катастрофално позиции в арабския свят и Москва е готова отново да излезе напред (остава да гадаем кой вариант е за предпочитане). Един човешки живот нямаше никаква стойност в голямата игра тогава. Не сме убедени, че днес стойността се е повишила. Но не искаме повече да бъдем наивни."
Антоний Дончев завършва кино и тв режисура в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” през 1987 г. Режисьор e на около 20 документални филма. Организира разнообразни тематични филмови и видео покази. Бил е директор на Фестивала на българското документално и анимационно кино и на филмовия преглед “Партньорство за мир”.
Вход: 2 – 3 лева.