“Сфумато” може да бъде разбрано, като се изясни какво то не иска да бъде.
Конвенционалният, “мъртъв” /по Брук/ театър създава своите спектакли като готови за продаване продукти, съобразени с пазарната конюнктура и вкусовите предпочитания на зрителя. Конвенционалният театър следва определената мода, налучква гъделичкащата тема, изтиква на преден план своята подобност на “големите” в масовата култура – американците. Той се срамува от своята национална идентичност, от националния си характер и дори език.
Всичко това “Сфумато” загърби още с напускането на уютната територия на комерсиалния театър, на институцията, подменяща акта на творчество със занаятчийското репродуциране на вчерашния успех.
Акцентът в работата на “Сфумато” е върху репетицията, върху процеса, и на своя зрител актьорите поднасят не резултати, а самия процес, “тук и сега” нещо се случва, нещо протича между човеците във времето и пространството на конкретната сценична ситуация, в която зрителят е въвлечен като сетивен съучастник.
“Сфумато” не постулира и не обича констатациите. Ние се доверяваме на сетивата, на паметта на клетката и предизвикваме у зрителя Поета.
Езикът на “Сфумато” не подлежи на формално заучаване. Театралната работилница не е театър, а по-скоро път, който трябва да бъде извървян.
Път, по който театърът да се завърне към извора си; към изначалното си предназначение на духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната.
Театър на духа, опитващ се да превърне Хаоса в Космос.
В центъра – човекът, който с антична енергия се съизмерва с мита за собственото си предназначение и сам е поле за битка на стихиите, които са го породили: хипнозата на заблудите, демоните на страстта, ревизиите на съзнанието.
Представлението – успоредната реалност, която се отнася към житейската, както поетичната строфа към разказаното изречение. Пресечна точка на тук-сега и там-винаги. Сгъстен, краен живот с повишена температура.
Всъщност Сфумато – това е техника за рисуване на въздуха.
Програма на театрална работилница “Сфумато” – октомври 2007 г.
Основна програма:
06.10 /събота/, 19.00 ч.
програма “Към Дамаск” – August Strindberg
“Мъртвешки танц” адаптация и постановка Маргарита Младенова
11.10 /четвъртък/, 19.00 ч. – премиера
програма “Към Дамаск” – “Стриндберг в Дамаск”
от Георги Тенев и Иван Добчев; режисьор Иван Добчев
12.10 /петък/, 19.00 ч.
програма “Към Дамаск” – August Strindberg
“Fr?ken Julie” – “Жюли, Жан и Кристин”
адаптация и постановка Маргарита Младенова
19.10 /петък/, 19.00 ч.
програма “Към Дамаск” – August Strindberg
“Мъртвешки танц” адаптация и постановка Маргарита Младенова
от 20.10 до 26.10.2007 г. – програма “Изход: “Станция Астапово” и “Станция Елабуга” участва в международния театрален фестивал МЕС – Сараево
27.10 /събота/, 16.00 ч.
програма “Към Дамаск” – “Стриндберг в Дамаск”
текст Георги Тенев по идея на Иван Добчев; режисьор Иван Добчев
29.10 /понеделник/, 19.00 ч.
програма “Към Дамаск” – August Strindberg
“Мъртвешки танц” адаптация и постановка Маргарита Младенова
31.10 /сряда/, 19.00 ч.
програма “Към Дамаск” – August Strindberg
“Fr?ken Julie” – “Жюли, Жан и Кристин”
адаптация и постановка Маргарита Младенова
Съвместни проекти:
05.10 /петък/, 19.00 ч. – камерна зала
“Imago”- танцов пърформанс, идея и концепция Виолета Витанова и Станислав Генадиев
30.10 /вторник/, 19.00 ч.
“MEDEAEDEM”, авторски спектакъл на Диана Добрева
Гостуващи представления:
17.10 /сряда/, 19.00 ч.
“Градината”, по “Три сестри” на А. П. Чехов, режисьор: Десислава Шпатова НБУ театър на “Голия охлюв
18.10 /четвъртък/, 19.00 ч.
“36 More 4 less”, танцов спектакъл – идея и концепция Росен Михайлов, проект на фондация “Хетероподи”
25.10 /четвъртък/, 19.00 ч.
“Балетна музика за синт-пиано и двама влюбени”, мултимедиен пърформанс на Симо Лазаров, гостува НБУ театър на “Голия охлюв” – премиера
26.10 /петък/, 19.00 ч.
“Балетна музика за синт-пиано и двама влюбени”, мултимедиен перформанс на Симо Лазаров, гостува НБУ театър на “Голия охлюв”