Приказка за Витлеем
от Таки Самуелян
В една нощ звездна и красива,
всред овчарско стадо и слама топла,
проплака дете във Витлеем красиво,
появи се знак – здезда ярка на небето!
Светилото, наречено звезда Витлеемска,
водеше към пътя мъдреците трима.
Те идваха за поклон пред Месията земен,
за да приветстват с любов Синът на Бога!
Растеше момчето снажно и красиво,
растеже на воля с небесните знания.
Разшири ги в Индия, Египед и Хималая,
върна се да сътвори чудеса за бедните хора.
Той владееше езици арамейски, гръцки,
и даваше простветление на душите страдащи:
да прогледнат незрящите, виждащи в сърцата,
да подменят емоции негативни с добротата.
Все повече го слушаха и все повече Той
ги убеждаваше в любовта междучовешка,
тази – истинската равнопоставена и безусловна,
побеждаваща тъмнината в сърцата.
Само седмица от появата с клончето върбово,
само един ден преди Пасха – празник религиозен,
оковаха го, крещейки "Разпни го" яростно тълпата,
незнаещи, че душата Христова е безсмъртна и необятна.
Измъчен на кръста полужив Той тихо прошепна
и клюмна глава си тъжно окървавена:
"Моят кратък живот земен свърши.
Време е, аз отивам сега вече при Отца си!".