Първите страници на „Приказка за вечността” връщат към усещането от филма на Джули Делпи „Before Sunrise”. Когато един мъж, среща една жена и я познава от безбройните животи, в които се е влюбвал в нея. Обстоятелствата, разликите в начина им на живот, възрастта и всички условности на ежедневието, спират да съществуват. Земята продължава да се върти, но в коя посока? Дали напред към неизбежното бъдеще или назад към миналото, което винаги им е принадлежало, но никога не са споделяли? Сцените в книгата са едно постоянно дежа ву между двамата. Затова и единственият въпрос, който има значение е „Защо всичко се повтаря?”. Защо се срещат всеки път, във всичките си съществувания в този свят, но никога не успяват да бъдат заедно?
Разговорите между тях не приличат на тези, които двама непознати биха си разменили, ако случайно попаднат на една и съща маса в някой бар. Сякаш подсъзнания им общуват, чрез думите им. Като онези моменти, след които знаеш, че това няма да се случи никога повече, но в същото време е нещо, което вече се е случвало и преди. Те са така уникални и необясними, че не могат да бъдат обяснени на трета страна. И въпреки това, двамата стоят на една крачка един от друг, сякаш ако прекрачат границата, светът не би понесъл силата на тази експлозия. Точно 4 дни и 19 нощи е времето, в което изживяват цял един живот заедно. С последната нощ идва и изгревът, а с него и прозрението, че вече нищо не може да бъде същото.
ИК Сиела
Корична цена 10,00 лв