Предстои премиерата на DVD от Ай Пи видео на моноспектакълът на Мариус Куркински – "Сътресение". Моноспектакълът съдържа три разказа на писателя Николай Хайтов: “Сътресение”, “Страх” и “Засукан свят”. В спектакъла тези три разказа са обединени във формата на изповед за един цял човешки живот. Един човек споделя живота си преди да си отиде. Кой е той? Наш близък, който си отива тихо, изоставен в забравено село? Пред кого споделя? Всеки си отива сам. Затова и актьорът е сам пред своята публика. Но не търсете непрекъснато връзката. Просто три разказа на Николай Хайтов. Една вечер, посветена на писателя. В търсене на спасение, в невъзможност да погледна към бъдещето, без да чуя гласовете от миналото. Далеч от капризите на чувствата. Далеч от многото възможности за избор. Изборът е живота. В едно празно читалище, в едно мъртво село, при един изчезнал свят, където бродят сенки, гласове за утеха и смирение. Кротки, но силни думи за посока и бъдеще. Сцената е място за среща между изчезналия старец и сегашната публика. Среща между не толкова далечно минало и толкова далечно бъдеще. В сегашно време е спектакълът.
Мариус Куркински
Телевизионна версия на "Сътресение"
Сценарий режисура и изпълнение Мариус Куркински
Музика Емилиян Гацов
Оператор Красимир Стоичков
продуценти КЦМ 2000 АД и Сдружение на артистите “ Адаптация”
Потребните на човека истини не са в оскъдица. Цялата беда е в това, че народите – според една мисъл на Гьоте, винаги остават на възрастта на децата. Никой не се интересува от ничия истина, значение имат единствено истините, които всеки сам за себе си е открил и съответно скъпо заплатил. Инак с едно сборниче с пословици целият свят щеше да се управлява като по часовник. Или, както е още казано в една гениална троянска пословица, която аз често си позволявам да цитирам – "турен акъл в глава не седи". Ето защо всеки на тоя свят преоткрива истините сам и нека завърша с това: в преоткриването има неземна прелест. Тя е тласкала, тласка и ще тласка – докато има човечество – хиляди пера да скрибуцат неуморно върху търпеливата бяла хартия.
Николай Хайтов