На 10 февруари, вторник, от 18:00 ч. в Камерна зала България, ще се състои премиерата на книгата "Човешкото бъдеше" (с подзаглавие "Хоризонти на развитие") на Джероум Глен, Тиодор Гордън и Елизабет Флореску. На премирата ще присъства Джероум Глен – основател на глобална мрежа за изследване на бъдещето "The Millennium project", който ще изнесе лекция на тема "Технологичната промяна и бъдещето на професиите". Книгата ще представи Мариана Тодорова.
Човешкото бъдеще 2013–2014 е най-забележителният по своята изчерпателност подбор и обединение на данни, на информация и на експертно знание по отношение на бъдещето, който проектът „Милениум“ еизготвял до този момент. Това е седемнадесетият доклад от този тип. Тероризмът, глобалните екологични проблеми, пазарът на нездравословни храни в развиващите се страни, уязвимата природна инфраструктура на градските крайбрежни зони са само част от темите, които тримата автори разглеждат в книгата.
Джероум Глен – съучредител и главен изпълнителен директор на проекта „Милениум“, главен съставител на „Човешкото бъдеще“. Глен има над четиридесетгодишен опит в сферата на изследванията на бъдещето, работейки за правителства, международни организации и за фирми от частния сектор. Сътрудничи с над триста правителствени и неправителствени организации, университети, подразделения на Обединените нации и корпорации от цял свят.
Тиодор Гордън – съучредител на проекта „Милениум“. Ръководител на стотици изследвания, изготвени за правителството на САЩ и частния сектор, мениджър на третия етап от разработката на ракета „Сатурн“ за „Макдоналд Дъглас“, пионер футурист, работещ чрез метода „Делфи“ за корпорация РАНД.
Елизабет Флореску – директор проучвания в проекта „Милениум“. Изготвя ежемесечните международни доклади за превантивни мерки срещу заплахи за околната среда пред Института за регулиране на околната среда към американската армия.
Книгата излиза на 10 февруари.
* * *
Откъс от книгата "Човешкото бъдеще" на Издателство "Изток-Запад", Превод от английски: Ина Димитрова, Росен Люцканов, Диана Велкова –
Скритият град
ПАЗАРЪТ НА НЕЗДРАВОСЛОВНИ ХРАНИ В РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ
Очаква се в рамките на 37 години населението в света да нарасне с два милиарда, което ще създаде безпрецедентна нужда от храна. Обединените нации предвиждат, че населението на Азия ще нарасне от сегашните 4,2 милиарда до 5,9 милиарда през 2050 г. и че до тази година урбанистична Африка ще нарасне от 414 милиона до повече от 1,2 милиарда . За да се справи с този растеж, Организацията за прехрана и земеделие предвижда, че през 2050 г. производството на храна трябва да се увеличи със 70%. Поради различни фактори през този период се очаква да се увеличи цената на храната .
Не е ясно дали хранителната плътност на храната ще бъде адекватна на човешките потребности.
Въпреки че броят на хората в света, които гладуват, е спаднал от повече от 30% през 1970 г. (когато населението в света е било 3,7 милиарда) до днешните 15% (с население 7 милиарда) – основната част от тях живеят в Африка и Азия – притесненията са свързани с разнообразието и хранителната стойност на това, което се яде. Организацията за прехрана и земеделие преценява, че 30% (два милиарда души) са жертви на „скрит глад“ .
Това е ситуация, при която приемът на калории е важен, но количеството витамини и минерали не е. Някои изследователи се аргументират с това, че индустриалното земеделие намалява хранителната стойност на реколтата, като по този начин увеличава риска от скрит глад. Глобалният индекс за глада на Международния изследователски институт за хранителна политика сочи, че много от проблемите, свързани с нездравословно хранене в развиващите се страни, са причинени от лоша социална политика на правителствата, неравенство в доходите, неефикасно селско стопанство, посттравматичен стрес след гражданските войни и нисък статус и образователно ниво на жените.
Тенденциите, които влияят върху начина на хранене по света, са много. Подобряването на условията в развиващите се страни дава на хората достъп до по-разнообразни диети. При тези условия фирмите, занимаващи се с храни, се опитват да бъдат конкурентни на новопоявяващите се пазари и конкуренцията за селскостопанските земи между произвеждащите храни и добиващите енергия се изостря. Цените на храната, повлияни от увеличаващото се търсене, промените в климата и монополизацията се увеличават и все по-често заграбването на земята влияе зле върху начина на живот на много бедни хора. Генно модифицираните храни и монокултурите се срещат все по-често; бързата урбанизация, женското участие в сивата икономика и социалните промени променят кулинарните традиции. Тези и някои други новопоявяващи се фактори все по-често се явяват като предизвикателство за хранителните качества на това, което се яде по света, като последствията са здравни, икономически и социални. Докато в глобален мащаб нивото на детска смъртност и недохранване се понижава, хроничните болести на възрастното население представляват сериозен проблем в бедните и страните със средни доходи, като са причина за около 80% от смъртните случаи .
Световната банка отбелязва, че в развиващите се страни разчитането на основни култури с технологични изисквания към продукцията ги прави уязвими от невъзможни за предварително предвиждане проблеми с добива, което увеличава цената на храната за бедните хора . Концентрацията на власт дава на селскостопанските биотехнологични компании нов монопол върху голяма част от храната в света, пренебрегвайки малките ферми и правата на фермерите и това в повечето случаи увеличава разходите. Въпреки че 95% от фермерите в света живеят в развиващите се страни, като произвеждат по-голямата част от храната, те са най-бедните и най-уязвимите по отношение на скрития глад. Скритият глад е пречка за развитието и бедността е фактор за това.
Като резултат на тези дългосрочни, комплексни промени, проектът „Милениум“ имаше възможността да проведе първоначално двумесечно изследване за фондацията „Рокфелер“ за проблемите и перспективите на пазарите за нездравословна храна в развиващите се страни, като специално внимание се отделя на Азия и Африка. Онлайн анкетата, наричана „Делфи в реално време“ , е създадена с цел да събере мнения относно развитието, което би могло да влияе върху бъдещето на храната и храненето в развиващите се страни, сериозността на проблема, възможните времеви рамки и иновативните решения и стратегии за използване на тези възможности чрез насърчаване на възможното и противопоставяне на негативните фактори. Поставят се също така въпросите за евентуалната полза от финансиране от фондации, които имат друг приоритет, за да се подобри изхранването. В изследването са участвали 124 човека от 25 страни. От тях 95 човека са дали 5426 отговора.
Въз основа на средната оценка на отговорите в панела, размерът на проблема „скрит глад“ започва да изглежда още по-сериозен. В общи линии това са недостиг на водата, загуба на биоразнообразие, намаляване или унищожаване на плодородни земи, монополизъм в областта на селското стопанство и пазара на храни, нисък рейтинг при съотношението доход – цена на храните, експанзия на монокултурите, разхищаване на храни, труден достъп до храни с адекватно микрохранително съдържание, популяризирането на диетите.
Част от изследването било да се подредят по важност основните проблеми. Според резултатите те са: нисък рейтинг при съотношението доход – цена на храните, труден достъп до храни с адекватно микрохранително съдържание, монополизъм в областта на селското стопанство и пазара на храни, загуба на биоразнообразие, недостиг на водата, загубване на плодородни земи, популяризиране на диетите, експанзия на монокултурите и разхищаване на храни.
[1] UN, „Africa and Asia to Lead Urban Population Growth in the Next Four Decades“, press release, 5 April 2011, at esa.un.org/unup/pdf/WUP2011_Press-Release.pdf. – Б.а.
[1] Факторите, увеличаващи цената на храната в дългосрочен план, включват нарастване благосъстоянието на част от населението (особено в Индия и Китай), ерозия на почвата и загуба на обработваема земя, увеличаване на разходите за торове (висока цена на петрола), пазарни спекулации, изчерпване на водоносния пласт, спадане на нивото, под което земята е напоена с вода и замърсяване на водата, производството на биогорива, увеличаване на консумацията на месо, намаляващи резерви от храни, преместване на водата от селски в градски райони и различни влияния от промяната на климата като например преминаване на солена вода в земя с култури, които имат нужда от прясна вода и все по-често срещащи се щети, причинени от времето. The Millennium Project, 2012 State of the Future, Washington DC, Global Challenge 3, Chapter 1. – Б.а.
[1] FAO, The State of Food Insecurity in the World 2012 (Rome: 2012). – Б.а.
[1] World Health Organization, „Chronic Diseases and Health Promotion“, at www.who.int/chp/en. – Б.а.
[1] Това беше заключение, основано върху няколко доклада и отчета, в т.ч. World Bank, „Food Prices, Nutrition, and the Millennium Development Goals“, in Global Monitoring Report 2012, на siteresources.worldbank.org/INTPROSPECTS/Resources/ 334934-1327948020811/8401693-1327957211156/8402494-1334239337250/Chapter-1.pdf; World Bank,
Managing Food Price Risks and Instability in an Environment of Market Liberalization, at siteresources.worldbank.org/INTARD/Resources/ManagingFoodPriceRisks.pdf; FAO, „Contribution of Agricultural Growth to Reduction of Poverty, Hunger and Malnutrition“, at www.fao.org/docrep/016/i3027e/i3027e04.pdf; and FAO, Safeguarding Food Security in Volatile Global Markets, at www.fao.org/docrep/013/i2107e/i2107e.pdf. – Б.а.
[1] T. Gordon, „Chapter 5. Real-Time Delphi“, in J. Glenn and T. Gordon, eds, Futures Research Methodology 3,0, The Millennium Project, Washington, DC, with support from the Rockefeller Foundation. – Б.а.