Премиера на "Софийско жителство" от Тодор Костадинов

Издателство Сиела и Тодор Костадинов Ви канят на представяне на един
роман, написан от 25- годишен автор за 25 дни и отречен от
тоталитаризма, излиза след 28години.

18 октомври ( четвъртък) от 18.30 ч. в книжарница Сиела, подлеза на
Ректората, Софийски университет.

Книгата ще представи Владимир Тороманов.

СОФИЙСКО ЖИТЕЛСТВО

„Понякога имам чувството, че съм живял в два живота. Всичко, което беше
преди, е толкова невъзможно днес, колкото и това, което става днес, бе
невъзможно да се случи преди. Предполагам, че подобно чувство в различна
степен са изпитвали повечето хора от моето поколение и с моята съдба.

Мина време и сега ми е мъчно за всички. Дори и за майор Николова от
Четвърто районно, която ме изхвърли от квартирата заедно с багажа и
ръкописите на моите книги, защото нямах софийско жителство. Тя вероятно
е една прекрасна жена, служителка, съпруга и майка… а може би вече и
баба. Ако някога прочете тези редове, нека знае, че не й се сърдя… И ако
може, да ми прости, че ги написах. Единственото, с което тя и други
добри хора в онзи живот можеха да ми помогнат, бе да не изпълняват
служебните си задължения с прекалено усърдие. А тя не беше от тези,
които се престараваха. Благодаря й…

Опитвам се напоследък да си отговоря на някои въпроси:

Кога и защо написах този роман?

Кой бях аз тогава ?

Какъв беше онзи живот ?

Защо никой досега не издаде роман “Софийско жителство” ?

Защо сега издавам този роман ?

Кой съм аз сега ?

Какъв е този живот ?

И колкото повече се мъча да търся отговорите, толкова повече се
убеждавам, че отговорът е само един: Просто всичко е любов.

Бях гладен несретник и аутсайдер, който вярваше в толкова много неща…
пишеше книги… но така и не успя да се научи да се харесва… на тях…

Сега съм преуспял, сит съм и давам хляб на другите… не пиша книги…
другите гледат да ми се харесат… не вярвам в нищо друго, освен в
любовта…

Любовта бе може би единственият мост, по който преминахме

от единия живот в другия. Единствено любовта е причината същите хора да
живеем в два живота, две битиета, две истории, две епохи…

А защо никой не издаде роман “Софийско жителство” ли? Защото всички,
които някога можеха да напишат този роман, знаеха, че той вече е
написан. А тези, които по-късно се научиха да съчиняват романи, не могат
да го напишат. И на едните, и на другите пожелавам един ден най-после да
разберат, че… Просто всичко е любов… „

Тодор Костадинов

Сподели в: