На 13 ноември, в 19,00 ч., в Столична библиотека, Мраморно фоaйе, I етаж ще се състои премиера на
на новите издания на романа „Нощем с белите коне“ (Издателство "Ентусиаст") и повестта „Бариерата“ (Издателство "Сиела")
Със специалното участие на проф. Михаил Неделчев и актрисата Пламена Гетова.
На премиерата ще бъде открита изложба „Киното е двуостро оръжие“, посветена на романа „Нощем с белите коне“ и повестта „Бариерата“ от Павел Вежинов и на визуалните им адаптации. Изложбата е в Столична библиотека, галерия "София", I етаж.
Изложбата ще продължи до 26 ноември 2014 г.
Събитията са част от културната програма „Дни на творчеството на Павел Вежинов“, организирана от Столична библиотека,
която се провежда под патронажа на г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община.
За "Бариерата", Издателство "Сиела", 120 стр, цена: 10 лв.
Пристъпваше пред мен с малко странна походка – много лека и малко скована в същото време – като гълъб или като чайка, която предпазливо крачи по мокрия пясъчен бряг. Беше облечена в евтина басмена поличка и някакво черно елече – и двете доста омачкани. Не носеше чорапи, макар че пролетта беше доста хладничка. Нямаше чанта или джобче по дрехите, не държеше в ръцете си ни ключ, ни дори носна кърпичка – приличаше наистина на птичка божия, която спи нощем по клоните на дърветата.
Павел Вежинов
.jpg)
За "Нощем с белите коне", Издателство "Ентусиаст", стр. 464, цена: 18 лв., дизайнер Виктор Паунов
Издание, посветено на 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов
Той лежеше в мрака, сърцето му бе неспокойно. И изведнъж си припомни белите коне, сините бели коне, в нощ, каквато не е възможна – гъста като кръв, студена като стъкло. Изящните ноздри, отворени като очи, стремително опънатата шия. Той знаеше много добре защо иска да купи картината. Това беше всъщност неговият пръв спомен, първото нещо, което бяха зърнали смаяните му детски очи. Светът не беше се появил пред него постепенно и бавно, не бе изплувал от сенките, не бе се втвърдил от хаоса. И тъй да е било – той не го помнеше. Светът се бе отворил пред него, както се отваря театрална завеса. И тогава той бе видял синята нощ и белите коне, които отчетливо чаткаха с железните си копита. Висок кабриолет с корави седалища и дъсчени облегалки, който подскачаше по неравния път. Спускаха се по някаква глуха планинска клисура, конете тичаха в равен тръс, отначало той виждаше само гърбовете им и острите им уши. Спускаха се тъй цяла вечност, сякаш пътуваха за някакъв друг, тъмен и подземен свят. И макар да бе нощ, той виждаше всичко с поразителна яснота.