На 29 май, от 18.30 ч.,Once Upon A Time Biblioteka, бул. Васил Левски 88, в София, ще се състои премиера на "Додекамерон (Четиво за рентиери) – Издателство "Сиела", стр. 348, цена 14 лв.
„Додекамерон“ е третата книга на Иван Стамболов след „Безобразна поезия“ и „Сула в огледалния свят (Дзен и изкуството да си обършеш гъза)“. Книгата е по-смешна от предишните, колкото и невероятно да звучи това.
За какво става дума:
Дванайсет приятели в продължение на дванайсет недели се събират във Вила „Ерика“, където твори един от най-конфликтните, но същевременно и един от най-гениалните живи готвачи на света. Това е Задругата на Додекамерона, която подобно на младежите от ХIV век, които бягат от чумата във Флоренция, днес бяга от световната финансова и икономическа криза. Задругата има правило – на всяка сбирка, освен на изтънчените храни и напитки, приятелите ще се наслаждават и на по една история, разказана от някого от тях.
Героите са градски хора на различна възраст и с различни занимания. Мнозина биха ги нарекли търтеи, безделници и пияници. Историите, които разказват, са действителни случки, разказвани, преразказвани, украсявани и доизмисляни в компания години наред. Сред тях са историите за възкръсналия заек, за опустошеното бунгало на поетесата, за прелитащия Бетовен, за въздуха в бъбреците, за убийството на фриленсърката, за пъпчивата проститутка и за много други смешни и забавни случки. Книгата е приятна и уютна за четене и както казва авторът, е еднакво подходяща и за плажа, и за пред камината, когато краката ти са увити в карирано одеяло, а в тях спи ленив дог.
* * *
"Декамерон" е сред най-азбучните произведения в историята на литературата, защото чрез него се обяснява същината на новелата, показват се подходи като обрамчването и прилагането на техниката „разказ в разказа“; то е и сред книгите, които дават основание на литературоведи като Цветан Тодоров да говорят за „граматика на разказа“ и да разсъждават върху особеностите на наратива и наративните модели. Така че никак не е случайно, че всяко време се опитва да даде своя версия на „Декамерон“.
В последните години една от авторките, които се насочиха към препрочита му, беше Фей Уелдън с нейния „Спа Декамерон“. В трактовката на Уелдън и в духа на разбиранията й, се прави опит да се представи необяснимият, но магнетичен свят на жените – затова й героините й разказват своите лични истории, в които има много секс, самота, но и сатира, и забава. Защото при Уелдън тъгата и смехът еднакво белязват човешкото същество.
Да даде своя версия на „Декамерон“ от днешния ден, се решава и българинът Иван Стамболов. За изкушените името на Стамболов е добре известно – той е журналист, публицист, има свой блог и е автор на книгите „Безобразна поезия“ и „Сула в огледалния свят (Дзен и изкуството да си обършеш гъза)“. Както е видно още от заглавието на последната, Стамболов обича да се насочва към класически творби и да ги препрочита, натоварвайки ги с актуалност. Точно така се е случило и с новата му, трета книга.
За разлика от Уелдън, Иван Стамболов се концентрира върху мъжкия свят – героите, които се събират, за да си разказват истории и така да оцелеят, са само мъже. Интересна е групата на тези мъже. Предубеденият читател ще каже, че става дума за пияници, чревоугодници, рентиери, сиреч – безделници, презадоволени, капризни същества, и т.н., и т.н. Но непредубеденият, който ще започне да чете, ще види, че това са трудно свикващи с времето си хора, един относително отмиращ вид на старите софиянци, които обичат хубавото и зад привидно материалното искат да хранят духа си. Затова и не би било преувеличено да се каже, че герои на Додекамерона на Иван Стамболов са хора, които искат да се скрият в измислицата, в думите, за да могат да понесат променящия се свят.
Какъв е обаче този свят?