Сатиричен театър "Алеко Константинов" представя на 1, 6, 14 и 25 февруари 2008 г. премиера на спектакъла "В очакване на Годо" от Самюъл Бекет.
Няколко човека стоят до едно дърво и чакат Годо… Говорят си, споделят си, размишляват за света и пак чакат Годо… Има ли, няма ли го! Къде е? Ще дойде ли?
Може би да… Може би не… Не чакаме ли цял живот Годо?! И ако чакаме значи винаги нещо ни липсва. Всичко това в едно от най-знаменитите драматургични произведения на всички времена.
За мен „В очакване на Годо” е вечният опит на човека с времето, разкъсван между скуката и екстаза. С възрастта не толкова умствените ни способности се притъпяват, колкото тази сила на отчаянието, чийто чар и смехотворност не сме съумявали да оценим в младите си години. Ако един единствен път си тъгувал без причина, значи си тъгувал цял живот без да го съзнаваш.
”В очакване на Годо” е един от жестовете на идеята, че тайната на човешкото създание се покрива със страданията, на които се надява.
Лилия Абаджиева
превод – Бояна Петрова
постановка – Лилия Абаджиева
сценография – Васил Абаджиев
участват: Стефан Денолюбов, Цветан Алексиев, Димитър Манчев, Благовест Благоев, Константин Станчев
Самюъл Бекет е роден на 13 април 1906 във Фоксрок, предградие на Дъблин, в семейство на протестанти.
Учи френски и италиански, занимава се с бокс и ръгби.
През 1938 г. излиза първият му роман „Мърфи”, написан 1935 г, но е подминат с пренебрежително мълчание.
Бекет пише на френски „Мерсие и Камие”, „Първа любов”, „Отхвърленият” „Сюита”, ”Успокоителното”. По този повод споделя: „На английски неволно изпадаш в поезия. На френски е по-лесно да се пише без стил.”
През 1948 г. завършва „В очакване на Годо”. Премиерата е на 5 януари 1953 г. в театър „Вавилон”, Париж. Пиесата се приема сдържано, но става основна тема сред артистичното общество.
През 1953г. Бекет превежда на английски творбите си „Молой”, „Малоун умира” и „Неназоваемото”.
През 1954 г. пише „Краят на играта”, чиято премиера е на 3 април 1957 г. в Лондон. Други по-известни негови пиеси са „Катастрофа”, „Крап”, „О, щастливи дни”.
През 1961 г. получава Международната награда на издателите заедно с Борхес, а през 1969 г. Нобеловата награда за литература, която не приема лично, а чрез издателя си.
В края на живота си Бекет спира да пише.
Умира на 21 декември 1989г. в Париж в пансион за стари хора.