На 23 януари от 19.00 часас във Фотосинтезис, бул. Васил Левски 57, София, ще бъде представена книгата
"Птичият събор" от Петер Сис, по класическата поема на Фарид ад дин Аттар (Издателство "Жанет 45",
превод от английски Манол Пейков). Заедно с премиерата ще бъде открита и изложба на илюстрациите, която ще продължи до 12 февруари.
Книгата ще бъде представена от Марин Бодаков – поет, Кирил Златков – художник, Манол Пейков – издател.
В „Птичият събор“ илюстраторът, автор и режисьор Петер Сис преразказва класическата персийска епическа поема, написана от Фарид ад дин Аттар в 12. век. Макар и с почти хилядолетна давност, притчата оживява пред съвременния читател с удивителната си актуалност.
Птиците от целия свят се събират, за да открият Симорг, своя единствен истински цар, който обитава планината Каф. Водени от папуняка, те поемат на път и прелитат седем долини: на Търсенето, на Любовта, на Знанието, на Безразличието, на Единението, на Изумлението и на Смъртта.
По пътя си те минават през най-различни изпитания, преживяват болка и загуба. Когато последните оцелели птици достигат планината, те разбират, че царя, когото търсят, всъщност са всички те – и всяка една от тях.
Рисунките с молив и акварел на Сис пресъздават перспективи от птичи поглед на всеки пейзаж, над който преминава ятото докато прелита всички краища на света в търсене на смисъла – и в крайна сметка научава, че смисълът е в настойчивото постоянство и задружните усилия.
За автора
Роден в Бърно, в бивша Чехословакия през 1949 г., Петер Сис е илюстратор, писател и филмов режисьор с международна извесност. Сис е автор на повече от двайсет книги и е седемкратен носител на наградата на Ню Йорк таймс бук ривю за най-добра илюстрована книга на годината.
Една от последните му книги е Стената: Моето детство зад Желязната завеса (2007), отличена с медала на Робърт Ф. Сибърт и обявена за Почетна книга на Калдекът. Петер Сис е носител на стипендията Макартър за 2003 г. Живее в град Ню Йорк със съпругата и децата си.
За първоизточника
Малко се знае за Абу Хамед бен Абу Бакр Ебрахим (по-известен с псевдонима Фарид ад дин Аттар, или Аттар Нишапури), но подробностите, които са ни известни подсказват, че е бил човек, противопоставял се на условностите и схващанията на своето време.
Аттар (1142-1221) живял в Нишапур, в североизточна Персия. Известен бил като Аптекаря, защото пишел стиховете си в аптека, която се ползвала като лечебница и където същевременно се продавали парфюми. Аттар имал теологическо образование и пътувал много: до Египет, Дамаск и Мека; посетил дори отдалечени места като Туркестан и Индия. За него казвали, че „никога не дирел царско благоволение“. Освен „Птичият събор“ (известен още като „Беседата“ или „Птичето събрание“), той написва „Жития на светците“ в проза. В нея Аттар събира посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове.
Аттар бил осъден като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено. Около 1220 г. се върнал в Нишапур, където намерил смъртта си по време на монголското нашествие.