Премиерата на "Хамлетмашината" от Хайнер Мюлер ще бъде тази вечер в Театър "Българска армия". Режисьор и сценограф е Бернхард М. Ойстершулте, драматурзи – Андреас Вагнер и Боян Папазов, а музиката е на Стефан Вълдобрев. Ролите изпълняват Георги Новаков, Йохана Нидермюлер (актриса от Австрия, която работи в Щутгарт), Никел Бьосенберг (актьор от националния театър на Люксембург), Снежина Петрова, Стефан Вълдобрев, Екатерина Стоянова и Леонид Йовчев. Това е съвместен проект на TART Produktion, ТБА – София, TNL (Theatre National Du Luxembourg) и Театър "Рампа" – Щутгарт. Следващите представления ще бъдат на 26, 27, 28 и 29 септември 2008 г.
Немско-българският театрален проект си поставя целта чрез работата по "Хамлетмашина" на Хайнер Мюлер да разгледа най-новата история на България от края на комунистическата епоха, през синята раволюция – до приемането на страната в ЕС. В тази концепция немската и българската история се срещат и препокриват.
"Сега за история може вече само да се пише, ако човек сам пише своята история", казва Хайнер Мюлер. Този постулат е залегнал в концепцията на проекта.
"Хамлетмашина" на Хайнер Мюлер работи в поетическото пространство на Шекспир и Хамлет и създава настояще. Тя конфронтира историческата драма на Шекспир с историята на настоящето, а моделът на действие на Хамлет се среща с днешния ден.
Самият Мюлер поставя пиесата през 1990 г. в "Дойчес театер", като смесва своя текст с шекспировия "Хамлет". Следвайки традицията на Брехт, сгъстените текстови части и фрагменти на "Хамлетмашина" ни отварят очите за историята на настоящето и за историята на изиграната от актьори история на Хамлет. Напрежението на извадената на показ разлика се превръща в прочит, чийто задвижващ елемент са объркването на парчетата текст и на травматично сгъстените перспективи. Така "Хамлетмашина" започва с думите: "Аз бях Хамлет…"
Тази концепция на "Хамлетмашина" предвижда да се проследи реалността на втората мечта в българската действителност по пътя към Европа. Кои надежди са се сбъднали и кои трябваше да бъдат пожертвани заради реалните политически условия, социалните и икономическите дадености.
Двама германски и петима български актьори постъпват в пространството за размисъл на "Хамлетмашина". Това означава, че те нямат предварително определена роля, а разглеждат текста на "Хамлетмашина" като група, като по този начин образуват самата "Хамлетмашина". От това могат да последват както препратки към Шекспировия Хамлет, така и към личните истории на отделните актьори, доколкото те са в контекста на германската, респективно на българската история на съвремието.