Днес в рамките на тазгодишното издание на "Малък сезон” в ТР "Сфумато" се състоя премиерата на първата (мъртвата) книга
на Михаил-Мария Фисто "Руслана Гретел или За многоточието на акта", издание на ИК "Сиела". Текста четоха актрисите Снежина Петрова и Албена Георгиева.
"Трудно е да се каже какво представлява тази книга. Но съм сигурен, че най-глупавото нещо, което може да се направи, е да се говори за нея. Тя трябва да бъде прочетена и преживяна докрай. Всичко останало е безсмислено. Анализът й е невъзможен.”
Юрий Дачев, редактор
"Изключителна книга – този текст разтърсва с човещината си. Без притеснение може да се каже, че Михаил-Мария Фисто е един днешен Чехов. Но за мен най-впечатляващо е великолепният език на този текст. Едновременно груб и в същото време топъл. Мисля, че "Руслана Гретел или За многоточието на акта” е прекрасно явление в българската литература.”
Красимира Василева, театровед
"Много странна книга – от съдържанието до външния вид. Едновременно лична за автора си, но такава и за своя читател. Българският книжен пазар отдавна очаква този текст.”
Красимир Гетов, ИК Сиела
Описването на тази книга няма никакъв смисъл, тя не търпи преразказ. Вътрешната цялост е изградена на принципа на фрагментарността. Десетки фрагменти, които са подредени в някаква последователност (която, разбира се, може да бъде и друга), като историята успява да се запази в целостта си и да остане непроменена – променено е само случването. "Руслана Гретел или за многоточието на акта” е текст, който търпи необятен брой модулации, което е път към една невъобразима хармония от непрекъснато преминаване от една тоналност на чувстване към друга. Едно непрестанно амплитудно изменение във възприятията, което отвежда читателя до резонанс, след който би настъпил пълният катарзис.
Тази книга е нашата обща трагедия, която е "подражание на действие, а не разказ, което чрез състрадание и страх, извършва очищение от такива страсти” (Аристотел).
Руслана Гретел е образ, чието създаване е продиктувано от обръщането: обръщането на ролите, на мръсните чорапи, на почвата, обръщането на следващата страница от книгата. А колкото до акта – то той би могъл да бъде нотариален акт. Може да бъде и смъртен. Може да бъде и акт за раждане. Но преди всичко акт-ът е "отделна проява на човешката дейност”. Точно тази "отделна проява”, в стремежа си да се разкрие за читателя, го кара да я потърси в самия себе си. Интелектуална игра, в която дали ще четем книгата отпред назад, или отзад напред е без значение. Интелектуална игра, в която всеки вижда всеки през очите на другия. Интелектуална игра, в която участвайки, разбираме, че когато всички ние – мъртвите, се пробудим, никога не сме живели.