Премиерата на книгата "Очи на сляп, език на болен" на Любомир Николов, ще се състои на 15 март 2012 (четвъртък), от 18:30 часа в галерия Академия, ул. Шипка 1, София.
Представя Митко Новков
Светът зад страниците не е тоя, който познавате. Учудването и смехът в тази книга извират отвсякъде. Вътре е паноптикум от хора, отказали да изгладят живота си, като сляпа ютия в ръцете на Съдбата.
Има истории за мъдри деца и безотговорни възрастни, които често си разменят местата и в тоя хаос свободата се оказва щастие. Фантастични версии на несъстояли се събития, реални до уплах. Полковници опрашват дървета, жужейки като пчели, приповдигнати хора се вълнуват от най-обикновени неща, мегаломани мерят сили, а среднощни шофьори превозват пътници в ума си, докато свършат горивото. За да се усетят живи, криещите се в страниците скачат до припадък, рисуват кривогледите си деца, кипят от енергия и безумие. Някои оцеляват и след смъртта си, за да досаждат на другите.
Носителят на наградата „Чудомир“ и автор на Въжеиграчът Карой е заредил в картечницата най-поразяващи думи и ловът на истории може да започне.
За автора:
Любомир Николов е роден през 1961 г. в София. Завършил е психология в СУ „Климент Охридски“. Специализирал във Варшавския Университет.
Книгата му Въжеиграчът Карой (Сиела, 2009) е номинирана за награда „Хеликон”, както и за книга на годината. Разказите му са публикувани в Капитал Лайт, Труд, Литературен вестник, Стършел, Сега, Съвременник, Знаци, Страница, Public Republic и в няколко антологии със съвременни български разкази. Носител е на наградата „Чудомир“ (2008) и на други награди.
Отзиви:
„Майсторска книга: такава сигурност на почерка при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране е нещо твърде рядко. Усетът на Любомир Николов за социалната и политическата нищета на съвременността никога не затъва в дребнавост, а напротив, винаги съумява да отвори прозорец отвъд нейните ограничения. Финалът на разказите е почти без изключение с характер на „озарение“, бърз, неочакван и неоспорим. Истинско читателско пиршество.“
Миглена Николчина
„Силата в гласа на разказвача Любомир П. Николов прелива от форте към пианисимо (и обратно) не само когато осмисля картини и сюжети от битието, а и когато интригуващо изрича фантастичните си прозрения за човешкото ни присъствие и подир сетния акорд на нашето земно диминуендо – дори тогава, след неминуемото разтление ни предстои, според ведрия възглед на автора, да останем информационно активни, диалогични и разсъждаващи… “
Виктор Самуилов
„В последните години се появи писателски кръг „Бърза литература“. Нещо като „Бърза закуска“. Но постепенно светът загърбва „Макдоналдс“ и идеята за „бързо хранене“. Все повече стават ресторантите, където хората предпочитат да похапват бавно и с удоволствие.
Сравнението между яденето и литературата може би е изтъркано и твърде елементарно, но я вярно. Едното е предназначено за тялото, пък другото – за душата. А душата няма нужда от „бърза литература“ – напротив, истинското удоволствие идва с бавното четене.
Любомир Николов е „бавен“ писател. Не обсебен от мисълта за пари и слава, без суета и светски суматохи, а единствено с идеята, че има какво да ни разкаже. И то по свой, оригинален начин.“
Михаил Вешим
„Любомир Николов не е автор, който се чете бързо. Трябва да се чете внимателно и бавно и колкото повече човек го чете и препрочита, толкова повече неща преоткрива, тъй като е многопластов, приказен и с интелигентен хумор.“
Божидара Турзоновова, словашка актриса
ИК "Жанет 45"
***
„Тихото Слънце“ на Петър Денчев
Представяне на книгата „Нашата Via Dolorosa” на Петко Бочаров