Представят книгата на Любомир Николов "Очи на сляп, език на болен"

Премиерата на книгата "Очи на сляп, език на болен" на Любомир Николов, ще се състои на 15 март 2012 (четвъртък), от 18:30 часа в галерия Академия, ул. Шипка 1, София.

Представя Митко Новков

Светът зад страниците не е тоя, който познавате. Учудването и смехът в тази книга извират отвсякъде. Вътре е паноптикум от хора, отказали да изгладят живота си, като сляпа ютия в ръцете на Съдбата.

Има истории за мъдри деца и безотговорни възрастни, които често си разменят местата и в тоя хаос свободата се оказва щастие. Фантастични версии на несъстояли се събития, реални до уплах. Полковници опрашват дървета, жужейки като пчели, приповдигнати хора се вълнуват от най-обикновени неща, мегаломани мерят сили, а среднощни шофьори превозват пътници в ума си, докато свършат горивото. За да се усетят живи, криещите се в страниците скачат до припадък, рисуват кривогледите си деца, кипят от енергия и безумие. Някои оцеляват и след смъртта си, за да досаждат на другите.

Носителят на наградатаЧудомир“ и автор на Въжеиграчът Карой е заредил в картечницата най-поразяващи думи и ловът на истории може да започне.

За автора:

Любомир Николов е роден през 1961 г. в София. Завършил е психология в СУ „Климент Охридски“. Специализирал във Варшавския Университет.

Книгата му Въжеиграчът Карой (Сиела, 2009) е номинирана за награда „Хеликон”, както и за книга на годината. Разказите му са публикувани в Капитал Лайт, Труд, Литературен вестник, Стършел, Сега, Съвременник, Знаци, Страница, Public Republic и в няколко антологии със съвременни български разкази. Носител е на наградата „Чудомир“ (2008) и на други награди.

Отзиви:

„Майсторска книга: такава сигурност на почерка при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране е нещо твърде рядко. Усетът на Любомир Николов за социалната и политическата нищета на съвременността никога не затъва в дребнавост, а напротив, винаги съумява да отвори прозорец отвъд нейните ограничения. Финалът на разказите е почти без изключение с характер на „озарение“, бърз, неочакван и неоспорим. Истинско читателско пиршество.“

Миглена Николчина

„Силата в гласа на разказвача Любомир П. Николов прелива от форте към пианисимо (и обратно) не само когато осмисля картини и сюжети от битието, а и когато интригуващо изрича фантастичните си прозрения за човешкото ни присъствие и подир сетния акорд на нашето земно диминуендо – дори тогава, след неминуемото разтление ни предстои, според ведрия възглед на автора, да останем информационно активни, диалогични и разсъждаващи… “

Виктор Самуилов

„В последните години се появи писателски кръг „Бърза литература“. Нещо като „Бърза закуска“. Но постепенно светът загърбва „Макдоналдс“ и идеята за „бързо хранене“. Все повече стават ресторантите, където хората предпочитат да похапват бавно и с удоволствие.

Сравнението между яденето и литературата може би е изтъркано и твърде елементарно, но я вярно. Едното е предназначено за тялото, пък другото – за душата. А душата няма нужда от „бърза литература“ – напротив, истинското удоволствие идва с бавното четене.

Любомир Николов е „бавен“ писател. Не обсебен от мисълта за пари и слава, без суета и светски суматохи, а единствено с идеята, че има какво да ни разкаже. И то по свой, оригинален начин.“

Михаил Вешим

„Любомир Николов не е автор, който се чете бързо. Трябва да се чете внимателно и бавно и колкото повече човек го чете и препрочита, толкова повече неща преоткрива, тъй като е многопластов, приказен и с интелигентен хумор.“

Божидара Турзоновова, словашка актриса

ИК "Жанет 45"

***

„Тихото Слънце“ на Петър Денчев

Представяне на книгата „Нашата Via Dolorosa” на Петко Бочаров

Сподели в: