Най-големият международен литературен пробив през последните години идва от Финландия
ИК „Персей” представя романа феномен, преведен на 43 езика
„Чистка” Софи Оксанен 352 стр., 12.99 лв. ISBN 978-619-161-009-9
Столична библиотека и ИК „Персей” организират представяне на нашумелия роман на Софи Оксанен „Чистка” на 22 май 2013 г. от 18.00 ч. в Руския център на Столична библиотека, ет. 2. Събитието се провежда под патронажа на Посолството на Финландия в София. Заповядайте!
За книгата:
Най-големият международен литературен пробив през последните години идва от Финландия
Финландската писателка Софи Оксанен и нейният роман „Чистка”, добронамерено наричан „прахосмукачка за награди“, се превърнаха в истинско литературно събитие и продължават да жънат невиждан досега успех. Равносметката до момента: „Чистка” е преведен на 43 езика и е спечелил завиден брой награди. Това е първата книга, получила едновременно двете най-престижни награди в родината си: „Финландия” и „Рунеберг”. Софи Оксанен става първата финскоезична писателка с Наградата на Шведската академия за северна литература („малкият Нобел”) – 2013, получава и Наградата на Северния съвет – 2010. Във Франция „Чистка” става първата преводна книга, извоювала Le prix du roman Fnac, и е удостоена с голямата Prix Femina. Романът получава и Европейската награда за книга (2010).
„Чистка” триумфира и като пиеса (играна в Ню Йорк, Вашингтон, Хановер, Стокхолм…), опера и филм (финландското предложение за „Оскар”).
„Чистка“ е история за дългогодишна завист между сестри, отнета любов, фатална ревност, предателство, отмъщение и трескава борба за живот. Роман за изборите, които жената прави, за да оцелее в един свят на жестокост, унижения, злоупотреба, болка и срам. Пулсираща история, заличила границите между поколенията и режимите и показваща нагледно как страданията промиват ума, ако човек не дръзне да разчисти сметките си с тях.
Старица, живееща усамотено в провинцията, открива в двора си припаднала млада жена. Когато идва в съзнание, тя се оказва чужденка, която все пак говори, макар и лошо, езика й и й разказва, че е избягала от агресивния си съпруг. Срещата извиква в съзнанието на старицата мъчителни спомени за трагичната й младежка любов и решенията, преобърнали съдбата на най-близките й. Състоянието на младата жена, от своя страна принудена да прибегне към отчаяни действия, показва, че макар времето да е друго, преследванията не са приключили, а само са променили формата си.
В ядрото на романа са измяната и предателството, породени от отчаяни чувства като ревност и желание за оцеляване. В събуждащото силни емоции у читателя повествование са вплетени две сюжетни линии: едната – от средата на ХХ век, а втората – от нашето съвремие. Двата времеви пласта се смесват и избистрят пред читателя разтърсващата история за две сестри, влюбени в един и същ мъж. Още при първата му среща с двете, той забелязва по-голямата и се влюбва в нея, докато по-малката години наред продължава тайно да го обича. Мъжът се жени за по-голямата, ражда им се дъщеря и наглед пред тях е едно светло, щастливо бъдеще. Ако не е времето, в което живеят. Това е време на сблъсъци и промени, на идеологически противопоставяния, терор и диктатура. Това е времето на Сталиновите чистки, когато хората, за да оцелеят, са готови на всичко. Така е и в Естония, където се развива по-голямата част от действието на романа.
Двете сестри са принудени да укриват мъжа, когото обичат. Той е националист, прозападно ориентиран и затова е издирван от съветската власт. Сестрите са подложени на агресия и унижение, но не го издават. Напротив, приготвят му тайна стаичка в дома си. Но униженията не престават, започват да изчезват хора, животът не струва пукната пара и по-малката сестра, за да оцелее, привлича вниманието на местния партиен лидер и се омъжва за него, въпреки че я отвращава. Но любовта към другия, ревността към сестра й и страхът за собствения й живот я подтикват към нещо ужасяващо, тайната за което спотаява дълбоко в себе си…
Подобна е историята и на младата жена, попаднала десетилетия по-късно в двора й. Тя също крие тайни – една от друга по-страшни и унижаващи…
Една от тях е, че във вените й тече същата кръв като на старицата.
Оригиналното заглавие носи смисъла и на пречистване, и на чистилище.
Заслуги за предаване на богатия, въздействащ и емоционален стил на авторката има преводачката Росица Цветанова, много добър познавач и посредник на шедьоврите и хитовете на скандинавските литератури в България. Тя е и преводачът на романите на световноизвестния норвежки писател Том Егеланд, по дирите на който върви Дан Браун.
За авторката:
„За Софи Оксанен се говори, че тя е най-хубавото нещо, случило се на финландската литература през последните десетилетия – аз твърдя, че без колебание можем да махнем думата „финландска“ и истината ще остане непроменена.“ (в-к Хелсингборгс Дагблад, Швеция).
Софи Оксанен се превърна в икона на съвременната северна литература, смайвайки както именити литератори, така и журналисти по целия свят с романа си „Чистка“. Родена през 1977 г. в Ювяскюля, Финландия, в семейството на финландец и естонска имигрантка, отгледана и формирала своята идентичност на границата между Изтока и Запада, Софи отрано се сблъсква с бруталната действителност от двете страни на Желязната завеса. Тревогите при пътуванията из естонската провинция, контрабандата, цензурата, хорските предразсъдъци, преследването на имигрантите във Финландия от съветските власти, пропагандата и забраните, които не убягват на детското съзнание, невинаги способно да ги осмисли, се превръщат в богат и плодотворен материал за вече четири успешни романа. Оксанен дебютира с „Кравите на Сталин“ (2003), който с прясно отпечатания си превод в момента екзалтира цяла Германия. Вторият роман, „Бейби Джейн“ (2005) защитава позициите на различните в обществото. „Когато изчезнаха гълъбите“ (2012) от своя страна разкрива света на КГБ чрез агент, който създава своя действителност, преправяйки снимки, без да се съобразява с несъответствията с историческата действителност. Романът е отпечатан в тираж, нечуван за първо издание на книга в цялата история на скандинавската литература, а през март 2013 г. Оксанен бе удостоена и с наградата на Шведската академия, присъждана специално за литература от Скандинавския север. Може би многобройните признания въпреки все още младата възраст на писателката са резултат от непоклатимото й убеждение, че една книга може да промени света.
Тя е авторка, която отрупват с редица внушителни определения с неизменния елемент „първа“: първата финскоезична писателка от женски пол с награда на Северния съвет; първата книга, спечелила едновременно двете най-престижни награди в родината си: Финландия и Рунеберг; първата финландка, удостоена с френската Prix Femina; първата преводна творба, извоювала Le prix du roman Fnac.
Романът й „Чистка” оглавява листите на бестселърите във Финландия, Франция, Швеция, Естония… Преведен е на 43 езика.
Обявена е за личност на годината (2009) в Естония. Естонският президент й връчва „Орден на кръста на Тера Мариана” (2010), а финландският – „Орден на лъва на Финландия” (2012).
През март 2013 г. става първата финландска писателка, удостоена с Наградата на Шведската академия за северна литература (т. нар. „малка Нобелова награда”).