След двете леки и симпатични истории, разказани от Мона Чобан – "Сексът не е повод за запознанство" и "Никакви мъже повече" третият текст на авторката – "Раз – два -три" идва с изненадващи ракурси и дълбини. Ето един кратък предколеден разговор с Мона, в която тя споделя за писането, взаимоотношенията между хората и специален поздрав за читателите на Kafene.bg!
Мона, от къде черпите вдъхновение за писането?
Вдъхновението, музата е онова странно неща, за което всички говорят, но май никой не го е веждал. Макар и навярно все някой го е усетил. Аз лично не съм. При мен просто пристига някоя мисъл, обикновено това става изведнъж /няма как да е иначе/, поселва се в главата ми, започва да се размножава, да се събра с други мисли, да се храни и расте и изведнъж /пак ненадейно/ идва времето да излезе навън. Мислите са така нахални обикновено, че винаги идва моментът, в който им се иска да излязат. И тогава- пиша.
Кога пишете – сутрин или вечер, у дома или другаде? Имате ли задължителен аксесоар, чаша кафе или друго, което Ви е необходимо, за да пишете?
Пиша тогава, когато се е случило гореспоменатото действие. И май няма значение дали е сутрин или вечер, у дома или навън, с нещо или с нищо. Важното е да има мисъл и място където да я излееш. Тогава просто външните условности спират да съществуват. Като тайнство е, а и в същото време много простичка самота.
А Вашите любими книги, автори?
Старая се да нямам нищо любимо. Просто да не се привързвам. Едва ли успявам, но поне се опитвам. Така е с децата ми, с книгите, с всичко.
Какво четете в момента?
В конкретния момент май предимно научна литература, свързана с идея, която се надявам да развия скоро. Опитвам се да съм максимално подготвена по темата. Но нека за сега я запазя в тайна.
Как си представяте читателя на Вашите книги? И мислите ли за него докато пишете или след това, в подготовката на книгата?
Няма как да си мисля за читателя, когато пиша, защото тогава се занимавам с книгата. Но и няма как да не ме вълнува кой/какви са читателите ми. За съжаление българският автор не се среща с читателите си – поне няма такава практика. А и за разлика от музиканта на един концерт, например аз няма как да погледна в очите на хората, които четат книгите ми.
Как мъжете реагират на книги като Вашата? Четат ли Вашите книги? Как възприемат посланията Ви към жените?
Струва ми се, че на книги като моите хората реагират според себе си – в зависимост от опита си, нещата, които ги вълнуват, емоционалната им нагласа. Има неща, в които няма значение дали сме мъже или жени. Това разделение не съществува на определени нива.
Има ли война между мъжете и жените? Ако да – предрешена ли е тя? Има ли решение?
Лично според мен такава война е нелепа. Ако тя съществува е само индустриална. Разделението ни на полове, насъскването могат да обслужват само интереси на нечия индустрия. Но нека не търсим всемирен заговор – нелепо е. Нека не се насъскваме и сами – ненужно е. Всичко е така простичко – просто трябва да има любов и желание за комуникация.
Каква ще е следващата Ви книга и работите ли вече по нея?
Да, мислите ми вече отглеждат следващият текст, но е твърде рано да говорим за това.
Какво си пожелавате за Коледа? И какво пожелавате на читателите на Kafene.bg?
На себе си, на читателите ви, мога да си позволя да пожелая само здраве и любов. Повече не ни е и нужно. Хубави празници!