Апостола на Свободата Васил Левки пренощувал в село Девне
Преди повече от 20 години вестник «Народно дело» публикува статия на тази тема от Димитър Драголов – кореняк девненец, ерудиран учител и голям патриот. В тази статия той твърдеше, че Васил Левски е нощувал тайно в село Девне, като се базираше на съхраненото девненско предание, че една вечер, на турска територия, по време на балканската война, в палатката на комадира на български полк, се провел дълъг и съдържателен разговор за обиколката на Васил Левски в Североизточна България. В разговора освен офицерите участвал и един поп. В този разговор станало дума, че Васил Левски е нощувал в село Девне. Засега, поради липса на документи, това не е доказано, но не е изключено и да е вярно.
През 2005 година изпратих по интернет писмо до Музея «Васил Левски» в Карлово. Отправих въпрос – бил ли е Васил Левски по нашия край? Директорката на музея ми отговори с писмо, че такива данни няма. След половин година посетих музея в Карлово, разговарях с директорката и тя ми повтори отново, че в България стотици села и махали имат претенции, че Левски ги е посещавал, но документи за това не се намирали.
При моите краеведчески беседи с възрастни хора от Девня, на 31. 10. 2009 г., проведох и записах разговор за миналото на село Девня с г-н Тодор Димитров Димитров Радев Райчев Георгиев, роден в село Девня през 1925 г., домашен адрес – гр. Девня, ул. „Райко Даскалов” 24. Без да му споменавам и дума за вероятното посещение на Левски в Девня, той ме попита:
– Не знам дали си чувал, че Васил Левски със свитата си е нощувал в нашето село в къщата на дядо Димчо… Сега собственик на този двор и къща е Велико Й. Бербенков, адрес – гр. Девня, ул.”Фронтоваци” № 1. От тук Левски продължил пътя си за Силистра… От съображения за взаимна сигурност, като си тръгвал, той помолил стопанина да изчезне от селото и да не се връща обратно най-малко пет денонощия.
Попитах Т. Димитров откъде знае това.
– Не си спомням кой точно и кога ми го е казвал, защото беше преди десетки години, но смисъла на събитието помня точно – отговори ми Т. Димитров и продължи: – Тази история я е разказвал Паруш Николов Димчев… Мобилизиран, той воювал с турците през Балканската война. На фронта, на турска територия, по време на едно затишие между боевете, го извикали в щаба на полка при един поп. Попът го попитал наистина ли е от Девня. Питал го за конкретни хора от селото. Казал, че девненци били много добри българи и че Левски останал много доволен от тяхната дискретност и гостоприемство. Попът казал, че той лично, или баща му, бил в свитата, с която Левски се придвижвал към Силистренския край…. Девненските му домакини изпълнили всички изисквания за педантично строга секретност.
През 70-те години на двадесетия век Яни Пеев – летописецът на село Чатма (днес село Левски, община Суворово, Варненска област), издаде книгата си «Живот в два свята». В нея той твърди, че Апостола на Свободата създал таен комитет в село Чатма, но това му твърдение не се възприема от историците, защото се основава на местно предание, а не на някакви исторически документи.
… Минаха двадесет години… Инициативен комитет от село Левски успя да събере средства и да изгради паметник на Патрона на село Левски. По моя инициатива, и с моя кола, взех двамата специалисти от девненския Музей на мозайките Анастас Ангелов и Иван Сутев, отидохме в село Левски, разгледахме наскоро изградения паметник на Васил Левски. Проведохме разговор с г-н Недьо Георгиев – пенсионер, бивш офицер от БНА, биш бригадир в ТКЗС-то, председател на инициативния комитет за изграждането на Паметника на Васил Левски в селото. С няколко думи той ни разказа, че Васил Левски се придвижвал от района на Силистра и Добрич към село Хадърча (днес село Николаевка), за да си изясни тукашните настроения и възможности за бъдещата целокупна българска революция. Преданието твърдяло, че Васил Левски трябвало да основе революционен комитет в село Хадърча, но съгледвачите му надушили някаква изострена чувствителност на турците в района и поради тази причина срещата се състояла в центъра на съседното село Чатма (дн. село Левски). Тогава селото било разположено долу в ниското, на дъното на изградения при социализма язовир. То било малко. Имало само две улички, които се пресичали на кръст. Точно там, на пресечката, станала срещата на Васил Левски с хора от селото.
По искане на жителите на село Чатма, на 14 август 1934 г., с министерска заповед на Правителството на Кимон Георгиев то било преименувано на Левски. Иван Узунов от село Левски твърди, че възрастни хора многократно разказвали, че Апостола на Свободата действително е идвал в селото при някой си Край Липчо, който след станалата среща оседлал два коня и го съпроводил до силистренския край.
След разговора ми с Т. Димитров отидох и разговарях с Христо В. Бербанков – потомък на Дядо Димчо. Сега той живее в къщата, в която е пребивавал Васил Левски.
Христо е млад човек, инженер, офицер от резерва. Нищо не е чувал за нощуването на Левски, но си спомни как намерили една пушка тип „Долма” зазидана в междинната стена при събарянето на старата къща. „Чудехме се – каза ми той – що ще тази пушка тук?… Чак сега започвам да разбирам… Изглежда нашият прадядо е бил посветен в народното дело”…
В гореизложеното е видно, че народните предания са неточни и противоречиви. Дали Левски се е придвижвалот Шумен през Девня, Чатма и Хадърча към сегашния Добрич и Силистренско или обратно няма съществено значение. По-важно е другото – дали изобщо е бил по нашия край? Само от патриотизъм ли са издигнати паметници на Левски в Североизточна България или са верни народните предания, че Апостола не е пренебрегнал и нашия район?
Изводи:
1. От всичко казано по-горе може да се заключи, че липсата на автентични документи, които да доказват посещението на Васил Левски в селата Девне и Чатма, не е достатъчен мотив за априорно отхвърляне на вероятното му съществуване.
2. Нека допуснем, че Апостола е бил в нашия край, нощувал е в село Девне; срещнал се с няколко човека, в това число и с бившия легендарен девненски кмет и родолюбец Дядо Дука, а на следващата вечер посетил село Чатма и се придвижил към силистренския край.
3. Нека приемем, че нашата историческа и краеведческа наука все още не са изяснили всички маршрути и населени места, които са имали честта да бъдат удостоени с присъствието на Васил Левски. Колко много дни, седмици и месеци от живота и дейността на Апостола тънат в неясен мрак. Можем ли с лека ръка да отсечем, че Левски не е бил в село Девне и в село Чатма? Можем ли да пренебрегнем фактите, че чисто българските села Девне и Хадърча са имали български училища цели 15 години преди Варна? А това, че и днес хората от бившето село Чатма се славят като потомци на славните си предци-хайдути? А това, че Чорбаджи Дука от село Девне и Чорбаджи Танас (1805-1865 г.) от село Хадърча са били най-изявените и фанатични борци за българска самостойна Черква?… А това, че в село Девне се е укрил и заживял под името Димитър Енев участникът от разбитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа? А това, че в село Хадърча може би Васил Левски е искал да се срещне с бащата на Петър Дънов (1864-1944 г.)– отец Константин Дъновски (1830-1918 г.)?
4. Нека се отнесем с разбиране към твърдението на нашите историци, че щом има документ, има история, а щом няма документ – няма история. Но нека и те се съобразят, че историята така или иначе си съществува, само че не всичко от нея е било документирано или намерено от нас или от тях.
5. Нека отправим благодарност и поздравление към Kafene.bg и Българско генеалогично дружество "Родознание“, които осъществяват изключително полезната си инициатива "Да преброим паметниците на Левски", като им пожелаем още по-голяма популярност и успех.
6. Не би било лошо да се издигне още една инициатива: „Да открием всички маршрути и населени места, по които е минал Апостола!” Това се отнася особено силно за Североизточна България, която през турско е била най-гъсто населената с мюсюлмани част от Турската империя. В нея са живели и много достойни българи, чиито дела тънат в забрава.
Би било похвално, ако научните работници от Шуменска, Варненска, Добричка и Силистренска области обединят усилията си и популяризират своите изследвания за съществуването или несъществуването на стъпки на Васил Левски по нашия край!
* Доколкото разбрах паметници на Левски има и в гр. Дулово, както и в селата Васил Левски и Ветрен, Силистренско. Дори чух любопитни неща как хората в село Ветрен са посрещнали и укривали Апостола. От картата се вижда стесняването на река Дунав при с. Ветрен. Да не би точно там той да се е прехвърлил отвъд Дунава?
** Многократно разгледах картата за обиколките на Левски из България:
Всичко е прекрасно – стрелки, маршрути и т.н., но за съжаление те не преминават по нашия край… Кое е вярно? Недовършените исторически изледвания? Народните предания?… Или нашата българска незаинтерисованост!?…
Бел. ред: Инж. Драгия Драгиев се включи в инициативата "Да преброим паметниците на Левски", като ни предостави снимка на паметника на Васил Левски в с. Левски, община Суворово, област Варна.
Вижте още:
Списък на събраните до момента паметници
Карта на родолюбието