На 28 октомври излиза романът на Мишел Уелбек "По-широко поле за борбата".
Център на „По-широко поле за борбата“ (издателство "Колибри", превод: Красимир Кавалджиев, стр. 128, цена: 10 лв.) са горчивите размисли на безпомощен социален аутист, един почти анонимен експерт по информатика, чиято депресия постепенно се задълбочава. И тук Уелбек приковава вниманието на читателя с парливата си ирония, в която прозира упрек към дехуманизираното либерално общество, издигащо в култ борбата за материални придобивки и сексуалната надпревара.
Романът
Почти анонимният специалист по информатика, от чието име се води разказът, е дълбоко нещастен. Той е самотен, почти без приятели и не привлича жените. Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното ни либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.
В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия. В абсолютно либералната сексуална система някои водят разнообразен и вълнуващ полов живот, други са осъдени на мастурбация и самота. Икономическият либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. По същия начин сексуалният либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото.
Откъс от романа прочетете тук.
Авторът
Той е най-прочутият жив писател във Франция. Роден е на 26 февруари, 1958 г., на френския остров Реюнион, близо до Мадагаскар.На личната си интернет страница е оповестил, че бохемски настроените му родители (майка му е анестезиолог, а баща му – планински водач) „губят интерес към съществуването му много скоро след неговата поява на бял свят”. Учи за агроном. Преживява мъчителен период на безработица и остра меланхолия, който води до няколко престоя в психиатрични клиники.Един прекрасен ден започва работа като специалист техническа поддръжка във Френското народно събрание…
***
На трийсет и шест годишна възраст публикува първия си роман – „По-широко поле за борбата”, третиращ смазващо скучния живот на компютърните инженери.
Уелбек е титуляр на всички авторитетни френски награди за литература, а през 2010 г. стана носител на „Гонкур“.
Творчество
Провокативен, скандален и неочакван както в личния си живот, така и в творбите си, Мишел Уелбек приковава вниманието с парещия си сарказъм, некоректния език и емблематичния песимизъм по отношение устройството и бъдещето на света, който обитаваме.
Освен като новелист, Уелбек се подвизава и като поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата, „Възможност за остров” и „Карта и територия” го налагат като един от най-дискутираните и превеждани съвременни френски творци.
„По-широко поле за борбата“ е дебютният роман на автора, публикуван за първи път през 1994 г. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безстрастието на „модерния“ човек.
Творбата вдъхновява кръг от почитатели да основат списание, популяризиращо движението depressionism. Самият Уелбек, обаче, отказва да се идентифицира с него.
„Трудността идва оттам, че не е достатъчно да се живее по правилата. Действително успявате (понякога на косъм, ама много на косъм, но все пак успявате) да живеете по правилата. Подавате данъчните си декларации навреме. Плащате си сметките на точната дата. Никога не излизате без документ за самоличност (и без калъфчето с банковата карта!…). Само дето нямате приятели.“
Екранизациите
„По-широко поле за борбата“ е адаптиран за големия екран през 1999 г. от режисьора Филип Харел – филмът носи заглавие Whatever.
Любопитни факти
Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас (Michel Thomas). Писателят твърди, че не разполага със снимки от детската си възраст.
***
Публикува за първи път през 1991 г. два сборника с поезия, които остават незабелязани от критиката. Повечето от темите, засегнати там – самотата, критиката на либерализма, сексуалната разюзданост, ще присъстват и в бъдещите му книги.
***
Първоначално няколко издателства отказват да публикуват „По-широко поле за борбата“. Романът достига до своята аудитория без промоции и реклама, предимно на базата на лични отзиви.
***
Пънк легендата Iggy Pop създава парчета въз основа на един от романите му; Карла Бруни-Саркози пък записва песни, инспирирани от негови стихове.
***
Уелбек има два развода зад гърба си и син от първия си брак. От 2000 г. живее в Ирландия, а летата си прекарва в Андалусия.
***
И, в случай че ви интересува, напоследък пуши само електронни цигари…
***
„Цял живот четене би ме удовлетворил напълно – знаех си го още на седем години. Текстурата на света е болезнена, неадекватна и дори, струва ми се, непроменима. Наистина вярвам, че цял живот четене би ми допаднал повече. Но не ми е бил даден такъв живот.“
Мишел Уелбек – интервю
***
Кои са вашите литературни предшественици?
Уелбек: Напоследък се колебая. На този въпрос обикновено отговарям, че са ме удивлявали Бодлер, Ницше и Шопенхауер, Достоевски, а малко по-късно и Балзак. И това е истина, възхищавам се от тези личности. Харесвам и поетите на Романтизма – Юго, Мюсе, Вини, Нервал, Верлен и Маларме, както заради красотата на тяхното творчество, така и заради силния емоционален заряд. Но напоследък се питам дали книгите, които четох като дете, не са по-важни.
Като например?
Уелбек: Във Франция има двама класически автори за деца – Жул Верн и Александър Дюма. Винаги съм предпочитал Жул Верн и неговата изчерпателна представа за света. Историческият контекст в произведенията на Дюма ме отегчаваше. Бях поразен от приказките на Андерсен, те силно ме вълнуваха.
Какво ви привлече в научната фантастика?
Уелбек: Четях много научна фантастика, най-вече Х. Ф. Лъвкрафт и Клифърд Саймък. Лъвкрафт е интересен с умението си да сменя гледните точки. Намирам „Градът“ за шедьовър. Харесвам Сирил Корнблът и Р. А. Лафърти. Предполагам, че понякога имам нужда да си почина от реалността. Що се отнася до моя стил на писане, считам себе си за реалист, който леко преувеличава. И все пак, най-много ми е повлияла литературата на 19 век.
Вие сте известен почитател на произведенията на социалните реформатори на 19 век, специално на Огюст Конт, родоначалника на позитивизма.
Уелбек: Да, много хора смятат, че Конт е непоносим за четене, защото повтаря самия себе си до степен на лудост. От медицинска гледна точка е възможно да е бил близо до това състояние. Доколкото зная, той е единственият философ, прибягнал до самоубийство, бил е и в психиатрична клиника. Хвърлил се е в Сена, заради разбитото си сърце. И това е бащата на позитивизма, който се счита за връх на рационализма…
Какво е отношението ви към Калвинистите?
Уелбек: Склонен съм да мисля, че доброто и злото съществуват и са разпределени в някакво непроменимо съотношение у всеки човек. Моралният характер на хората е зададен и остава фиксиран до смъртта им. А това напомня за калвинистката теза за предопределението, според която хората се раждат осъдени или спасени. Само че аз съм проклетият трън в задника на калвиниста, защото не искам да приема, че има истина отвъд науката и нейните методи.
Какво ви накара да създадете дебютния си роман – за компютърния специалист и неговия сексуално фрустриран приятел?
Уелбек: До момента не бях чел роман, който да заковава убеждението, че да се влееш в редиците на работещите прилича на пропадане в гроб. Защото започнеш ли работа, за да се прехранваш, не те чака нищо забавно, на всичкото отгоре следва постоянно да демонстрираш интерес към нея. Нещо повече, някои труженици имат сексуален живот, пък други нямат, просто защото са по-малко магнетични. Исках изрично да подчертая, че ако някои индивиди са лишени от сексуални преживявания, то не е поради морално-психологически проблеми, а само защото са грозни. Веднъж обявиш ли това черно на бяло, започва да изглежда очевидно, но аз държах да го напиша.
„Ако трябва да сведа до една дума психическото състояние на съвремието, това несъмнено ще бъде: горчивина.“
***
„Неговите герои са уединени, наранени и самотни. Той твърди, че сексуалността в съвременния свят се подчинява на същите неолиберални капиталистически принципи, които управляват пазара на стоки. А там има две категории – печеливши и губещи… Романист ли е в такъв случай Уелбек или пропагандатор в одежди на романист?“
Ню Йоркър
Прочетете още:
Чавдар Шинов с две софийски премиери на "Изгубени в мола"
"Моля те погрижи се за мама" от южнокорейската писателка Кюн-сук Шин
Черна кутия със зловещо съдържание – така започва "Лицето" от Дийн Кунц