Отворено писмо на Управителният съвет на СБФД (Съюза на българските филмови дейци) по повод скандала с филма "Баклава":
Уважаеми сънародници,
Позволете ни да изразим публично нашето стъписване от случващото се с българското ни общество днес.
Очевидно процесът на културна деградация стигна някаква най-долна граница, при която смисълът на нещата се загубва, а в колективното ни съзнание причината и следствието объркват местата си. И в резултат сами се оказваме като общество извън координатната система на Доброто и Злото – готови да творим второто, а не първото.
Нима всички заедно успяхме да стигнем дотам да искаме наказание за вестоносците, че са се осмелили да ни кажат какво младенческите им сетива регистрират в живота около нас?
Нима ни напусна разумът, за да сме наясно, че не филмът „Баклава” носи отговорност за недопустимия начин на живеене тук и сега, колкото и да ни омерзяват свидетелства за такова съществуване от екрана? Или абсурдно приемаме, че в живота може, но на екрана – не?
Възможно ли е да не разбираме, че отговорността за престъпната липса на елементарни човешки условия за израстване и възпитание в специалните домове за деца е на държавата ни – такава, каквото си я правим самите ние, всеки със своите действия и избори?
Отговорността просто няма как да бъде на някакъв филм или на присъщия на всеки дебютант стремеж да подчертае "зоркостта" на погледа си за нещата, които предпочитаме да скриваме под масата, за да не си разваляме настроението.
Защо, всъщност, на никой не прави впечатление неуморното тиражиране от всички медии на скандалното във филма? Защо никой не ги обвинява, че и те го показват?
Не бихме искали да бъдем разбрани неправилно – медиите са в правото си да са вестоносци на всякакви новини. И тежко, и горко на всички ни, ако им се отнеме това право.
Въпросът е обаче за меренето с различен аршин на явления с една и съща природа и мисия, но постигащи я с различни средства – да свидетелстват за нас самите. А точно по отношение на тази им природа и мисия сега загубваме здравия си разум.
Защо не от вчера цялата ни медийна среда е буквално удавена в тъй наречената чалга култура, с нейния „секс текст” и „секс подтекст”, и това се приема за нормално?
Защо всички ние като общество допуснахме вече толкова много години най-тежкият удар на прехода да се понася тъкмо от ценностната ни система? Тоест, от националната ни култура и особено от всеобемащото аудиовизуално изкуство на 21. век – киното?
Ако това не се беше случило, ако в държавата ни се живееше нормално, ако децата в специалните домове не водеха скотски живот, ако чалгата, порното, наркотиците, кражбите, просията, безчовечността, убийствата не бяха наше ежедневие и особено на най-младото поколение, ако всички ние като хора поддържахме смислен обществен диалог на ползу роду, филмът „Баклава” щеше да бъде само плод на болно съзнание – и нищо повече, а не първопричина за обществена опасност.
Уважаеми прокурори, помислете.
"Баклава" не е порнографски филм. Въздействието му не е върху физиологичните ни сетива като в порно филмите, достъпни по кабела във всеки български дом, създателите и разпространителите на които обаче никой не съди. Въздействието му е върху съзнанието ни. Скандалното в него не съблазнява, а отвращава. Това е нещо като film noir или черен филм, който в традицията на световното кино прави опит да посочи обществени язви.
Друг е въпросът, че младият автор на филма не се е справил с професионалните стандарти, задължителни при такъв микс от игрално и документално кино. Воден от желание да разтревожи обществената ни съвест, той го прави доста незряло "на всяка цена" – без да си даде сметка, че тъкмо в изкуството истината и етиката са в особена симбиоза. Че тъкмо в изкуството истината не може да се поднася с неетични средства, защото те подкопават моралните послания. Но това предполага професионална, а не друга оценка. И предполага колегиална дискусия, както за използваните в случая кинематографични средства, така и по въпроса за етичните ограничения при инсценировките в създаването на художествен документ.
Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци призовава всички обезпокоени от загубата на ценностни ориентири в националния ни живот – нека помислим, не е ли крайно време да се обединим в гражданско движение, което да започне да преоткрива значението на културата и съответно на нравствеността за добруването ни като общество.
За контакти: sbfd@sbfd-bg.com
15. 01. 2008
Управителен съвет на СБФД