Барелеф на академик Михаил Арнаудов, посветен на 130 години от рождението му, ще бъде поставен днес на фасадата на Регионалната библиотека в Русе. Това е едно от събитията, свързани с отбелязването на юбилейната годишнина. Честванията ще започнат в 13:30 часа с тържествено събрание, на което ще присъстват преподаватели и студенти от Русенския университет, историци, както и представители на институтите за литература, за фолклор и български език при БАН.
Михаил Арнаудов е роден на 5 октомври 1878 г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град и славянска филология във Висшето училище в София (1898). През 1898-1900 г. специализира индогерманско езикознание, философия и литература в Германия. Известно време е гимназиален учител във Видин и София. През 1903-04 специализира в Прага. През 1907 г. е поддиректор на Народната библиотека в София. Доцент (1908), извънреден професор (1914), редовен професор (1919) в Софийския университет. Декан на Историко-филологическия факултет (1921-22), ректор на Софийския университет (1935-36). Директор на Народния театър в София (1926). Академик от 1929 г. Член на Украинската АН, на Унгарската литературна академия "Петьофи", почетен доктор на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
За участието си в кабинета на И. Багрянов като министър на народната просвета през 1945 г. е съден от НС на доживотен строг тъмничен затвор. Освободен от затвора през 1947 г. До края на живота си се занимава с научно-творческа дейност. Научните интереси и творческото дело на Арнаудов са разностранни – той е ерудиран фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик. Дълги години (1925-43) е редактор на сп. "Българска мисъл". Под редекцията на акад. Арнаудов излизат съчинения на редица български писатели и сборници с народни умотворения. По-известни негови трудове са: "Български народни празници" (1918), "Крали Марко в народната поезия" (1918), "Студии върху българските обреди и легенди" (1920-1924), "Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние" (1920), "Психология на литературното творчество" (1931), "Очерки по българския фолклор" (1934), "Творци на Българското възраждане" (1940), "Из живота и поезията на Иван Вазов" (1958), "Яворов. Личност, творчество, съдба" (1961), "Поети и герои на Българското възраждане" (1965), "Веркович и Веда Словена" (1968) и др. Умира в София на 18 ноември 1978 г..