"Порнфолио" е четвъртият роман на младия автор Симеон Илиев, издадена от Издателство "Сиела". През 2013 г. излизат романите му "Мастилени петна" и "Анапеста", номиниран за наградата "Хеликон". В началото на 2014 г. излиза третият му роман "Странно стечение на обстоятелствата". Симеон Илиев е роден през 1975 г. в Харманли. Няколко години живее в София, а през 2008 г. заминава за Финландия, защото се влюбва във финландка.
Заглавието насочва читателя в правилната посока – в книгата има секс, а с намека за портфолио разбирам, че ще има много секс. Главният герой – Владимир – е млад мъж в разцвета на силите си със страст към приключенията с жените – различни, нови и непознати, с които не е задължително да се обвързва.
Поведението му може би напомня сексуалната освободеност на хипитата от 60-те години, но и днес хиперсексуалността е на мода. Колкото повече страници разгръщам, толкото повече оприличавам дейстивията му на сатириазис (пристрастеност към секса, която при жените се нарича нимфомания). Тук сексолози може да скочат и да ме опровергаят, че няма ясна и точна граница между нормално и анормално, но това е читателският ми прочит на книгата.
Сексът, нездравословен и често опасен, е темата и фокусът на сюжета на „Порнфолио”. Той е естествен и единствен начин на комуникация между Владимир и жените, които той среща на пътя си. Младият мъж общува преди всичко с плътта си. Женските прелести го привличат като магнит и няма сила, която да го спре да осъществи запознанство. Подобните се намират и лесно се разпознават. Кратък разговор, уговорка за среща. Вечерта – секс или секс веднага. После – довиждане. На другия ден – друга. Понякога за едно денонощие той има 2 или 3 жени.
Секс, нарктици и алкохол безспир! Слънчев бряг е във вихъра на фиестата. Лятото щедро предлага обятията си с хубави плажове, топло море и хитови дискотеки. Популярният морски курорт е прекрасен оазис за бушуващите хормони и неконтролируемите страсти – една гиганска въртележка от свръхпохотливи мъже и жени, в чийто мозъци крещи една-единствена дума: Секс! Секс! Секс! Понякога жените са жертви, но по-често са равноправни участници или дори инициатори на сексуалната игра. В този смисъл романът може да бъде чудесна реклама на курорта.
Езикът е груб, циничен и вулгарен. Трудно може да се опише като еротика, по-скоро клони към порно текста – с детайлни описания и специализирана, брутална лексика.Четете книгата насаме и не в градския транспрот, защото много пъти ще се изчервявате (поне читателите-жени). Има лирични отклонения и филсофски разсъждения на главния герой и на автора, сякаш за да компенсират порно тематиката, но общото настроение остава. Остава непроменено и поведението на главния герой, който дори когато започва да се влюбва, не се отказва от безразборния секс.
В книгата има някои симпатични хумористични елементи, тя и започва с тях – със сатиричното описание на една мъжка компания. Това, заедно с интересния авторски модел за сравнение, са сред хубавите страни на „Порнфолио”.
Като минуси на романа са недостътъчната индивиуализираност и липсата на психологическа дълбочина на образите на героите. Мъжете и жените напомнят роботизирани секс кукли, без други емоции и мисли, освен тези, породени от бушуващите полови хормони. Като цяло текстът се нуждае от усъвършенстване и редакторска грижа.
Накрая все пак Владимир излиза от секс делириума, намира любовта, създава семейство и дете. В опровержение на мнението, че съвременната българска белетристика има най-често хепи енд романът не завършва особено щастливо. Макар, че главният герой се чувства задоволен по много начини – сексуално, житейски и творчески.
Книгата е написана на пръв поглед за мъже, но и жените има какво да научат от нея за мъжката гледна точка към секса, любовта, семейството и живота.
Прочетете още:
Симеон Илиев: "Порнфолио" е за читатели без предразсъдъци и с чувство за хумор