Те се казват ,,Четящата Лили”, ,,Примоло”, ,,Антолин” и ,,Четящата гъсеница”. Техният общ дом е интернет. Зад тези имена стоят базирани в интернет програми за поощряване на четенето за ученици. Децата се учат не само да четат за удоволствие, а и да боравят с компютъра.
Анабел, Паулине и Джошуа са част от ,,Силва-тигрите ”. Те заедно със своите съученици от четвърти ,,А” клас на основното училище ,,Силва” в Хаймщетен са изготвили уеб-страница за любимите си книги: с рецензии, собственоръчно рисувани картини и кратки четения. Аудио-записите и монтажът също са направени от тях.
Възбудено и мъничко запъхтяно те четат от ,,Магьосницата Лили обръща училището надолу с главата” или ,,Тайната на Тутанкамон”. Предварително е определено кратките четения да бъдат по една минута, разказва учителката Ангела Хиглер. ,,Цял следобед търсиха любимите си пасажи и се упражняваха с хронометъра.” Резултатът е впечатляващ – децата от Хаймщетен в близост до Мюнхен с гордост изпращат линка към целия свят: ,,Едно от децата дори написа имейл до някаква леличка отвъд океана”, разказва учителката.
Създаването на уеб-страницата буквално било детска игра, защото децата използвали безплатната, специално създадена за тази цел програма ,,Примоло”. Това е базирана в интернет програма за поощряване на четенето, в която робот наречен ,,Лезелотиндария Либрария” или накратко ,,Четящата Лили” подтиква децата към увлекателно ровене из книгите. Изобилие от четива децата могат да намерят в секцията за четене с компютърни места на училищната библиотека.
Упражнения по четене – съвсем между другото
В основното училище ,,Силва” четенето на печатни книги и използването на компютри вървят ръка за ръка още от първи клас.
Ангела Хилгер, която е и директорка на училището, е въвела за употреба множество програми. Например ,,Тиролската четяща гъсеница” от Австрия, предлагаща голям брой онлайн-игри за деца. При една от тях например бавно падащи думи на фона на пъстра картинка, трябва да бъдат правилно сортирани с мишката – ,,свределът” се поставя в кутията с инструменти, а ,,линеалът” при ,,училищните пособия”.
„При тези игри четенето изглежда като второстепенна задача. На децата въобще не им прави впечатление, че това всъщност е едно интензивно упражнение по четене”, доволна е Ангела Хилгер. По същия начин, боравейки с компютъра, децата същевременно упражняват своята медийна компетентност.
За тези цели основното училище ,,Силва” използва също и учебната програма основаваща се на надпреварата,,Антолин”. При нея младите читатели могат да натрупват точки за всяка прочетена книга, ако отговорят правилно на зададените въпроси. Класирането на най-усърдните ученици позволява на децата да влязат в една надпревара, която е мотивираща за мнозина: ,,Дори малчугани, за които се знае, че по принцип не обичат да четат, се включват в надпреварата, защото могат да правят нещо на компютъра, а и съперничеството с машината ги въодушевява.“
Накрая на учебната година се ,,коронясват” ,,царете на книгата” – те получават грамоти и книги за подарък. При толкова похвали за усърдните читатели става важно да се помисли и за тези, които не са събрали толкова читателски точки, за да не се откажат занапред, казва ръководителката на основното училище Ангела Хилгер: ,,След церемонията, накрая на всяка учебна година нулираме всички резултати”. Иначе по-малко четящите биха се оплаквали – ,,никога няма да успеем да ги настигнем”.
Мост между традиционните и новите медии
Търговският проект ,,Антолин”, разработен и поддържан от издателството за учебни материали Schroedel , спада към най-широко разпространените базирани в интернет програми за поощряване на четенето. Проектът се използва от немски училища в различни държави, дори във Финландия, Италия и Малайзия. По данни на издателството ,,повече от два милиона ученици имат читателска сметка при Антолин.” Лицензите за достъп се закупуват от училищата, но и библиотеките също могат да се включват.
Тъй като на компютъра се отчита само това, което предварително е прочетено офлайн, програмите като ,,Антолин” прекарват мостове между традиционните и новите медии. Получилите лиценз за продуктите на Schroedel могат да закупят също етикети–лепенки за своите библиотеки, за да знаят децата, с коя книга могат да съберат точки. Междувременно по данни на издателството броят на заглавията възлиза на близо 30 000, като в по-голямата част това са немски книги, но има и чуждоезични – на английски, френски, полски, испански и турски език.
Компютрите спокойно могат да наказват
Същината на ,,Антолин” са въпросите към четивата, а те са в две категории – прости и по-задълбочени въпроси. Верните отговори се възнаграждават с плюсови точки, а грешните с минусови – за да се въздържат децата от случайни налучквания. Ангела Хилгер е стигнала до следния извод: ,,Децата не могат да се сърдят на компютъра, когато той определи, че нещо е грешно.” С преподавателите е различно – децата могат да приемат, че критиката е на личностна основа.
Въпреки това, подчертава педагожката, онлайн-поощряването на четенето може само да допълва, но не и да замества работата на учителите. Ако онлайн-помагалата се използват от учителите с точен усет, то те биха могли да бъдат много полезни при доближаването на младите хора до печатните книги, обобщава Хилгер: ,,Имам впечатления от моите класове, че децата четат повече и с по-голямо удоволствие, също и у дома!”
Сабине Тента
е журналист на свободна практика, работи и за Westdeutschen Rundfunk в Кьолн.
копирайт: Гьоте-институт, онлайн-редакция
ноември 2010