НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и Столичен Куклен Театър ни канят на дипломния спектакъл "Записки от подземието" с режисьор Стефан Димитров, специалност Режисура за сценични изкуства с худ. ръководител проф. Красимир Спасов и ас. Петър Кауков.
"Знанието, че има нещо по-добро, което не може да бъде постигнато – в това се състои трагедията… и преди всичко в убеждението, че всички хора са еднакви и всъщност няма нужда от преобразяване" – Ф. М. Достоевски
През 1864 излиза повестта "Записки от Подземието", спрягана от мнозина като първата екзистенциална повест. Това е текст на идеите, идеите за индивидуалния и общия човешки смисъл.
Човек цял живот търси пътя си под ударите на мощни лични, морални, политически и социални сътресения и стига единствено до бунта срещу нефункционалността на идеалите в сблъсъка с едно разтурено общество, което в зряла възраст при индивида ескалира в бунт срещу себе си. Човек се бунтува срещу собствената си болезнена, необяснима природа и поради невъзможност и безсилие да вярва в доброто и красивото стига до отричане на битието, прави извода, че човешкото съществуване е лишено от значение, от познаваема истинност. Оттук нататък всичко е позволено, защото той не разполага с устойчиви ориентири, за да се реализира в света, така както е очаквал. В такъв разрушаващ се свят съзнанието и съвестта са парализирани.
Човекът от подземието се нарежда до архетипи като Хамлет, Дон Жуан, Фауст, представители на човешкия род, които са вечни, защото съдържат загадката на съществуването, парадокса на човешкия живот. Човек е неподвластен на универсални социални закони, той не подлежи на всеобхватно изчерпателно тълкувание. Хората са изтощени от непрекъснатото раждане на идеи, които ще спасят човека от амбивалентната му мистична природа – човекът е изтощен от смисъл. Човекът е изтощен да продължава да се опитва да бъде добър. Цял живот търсим някаква тайна причина, която да ни се разкрие свише, да ни оправдае и да задоволи свирепата ни жажда за живот.
Една от големите измами на човечеството е, че колкото и лъжи да изричаме, колкото и несправедливо да постъпваме, имаме убеждението, че нашият свят е устойчив, а всъщност е толкова крехък и раним.
"Записки от подземието"
превод: Лиляна Минкова
режисьор: Стефан Димитров
сценография и костюми: Димитър Димитров и Петя Димитрова
участват: Тигран Торосян, Мила Коларова
12 и 13 април, 19.00 ч. Столичен куклен театър, салон "Гурко" 14