Откъс от пътеводителя „България – позната и непозната“ от Румяна Николова и Николай Генов (“Книгомания“). Книгата е замислена като джобно помагало за туристи, но може да се използва и като тест за читателите с един основен въпрос: По колко от описаните маршрути се натъквате на неизвестни факти?
Ето и няколко примера за любопитните подробности, събрани от авторите:
Знаете ли, че:
В Поломието – долината на р. Русенски Лом, виреят 650 вида растения, от които над 60 са ендемитни. Ако имате късмет, ще видите диви орхидеи в гората Батаклията.
48 стъпала водят до Басарбовския манастир – единственият действащ скален манастир в България. Най-известният му обитател е преподобният Димитър Басарбовски, но не тъй прочутият монах Хрисант вложил свои средства в обновяването на манастира през 1937 г.
Най-източната точка на територията на България се намира на скалния нос до фара на Шабла – умалено копие на знаменития Александрийски фар. Там Новата година настъпва с 18 минути по-рано.
От залива Алепу до Аркутино се разкрива прекрасна гледка към Змийския остров, където се среща диворастящ вид кактуси Опунция. Смята се, че първите са донесени от цар Борис III, който ги взел от ботаническата градина в Братислава.
Кучешката пещера край Карлуково е дълбока цели 23 метра, но според местните легенди някои от хвърлените в нея новородени кученца са оцелели. Те са станали родоначалници на поколение пещерни обитатели, които се прехранват с леш и лаят всеки път, когато турист хвърли камък в тъмния отвор.
Нановишката калдера в Източните Родопи предлага изумителни скални пластики, но и други интересни преживявания. По коларския път от Харман кая до Вкаменената гора и днес може да се намерят пръснати полускъпоценни камъни.
Една от причините Копривщица да се гордее с красиви къщи, е плетенето на чорапи. Местните жени били толкова добри в занаята, че през XIX век техните фини произведения се търсели чак в Египет и носели добри доходи за семействата им.