Позволи си да бъдеш свободна е предговора от Саша Бездуханова към книгата "Реши се – Жените, работата и волята за лидерство от Шерил Сандбърг. Повече за книгата прочетете тук.
Предговор
За жените, които помагат на други жени да израстват и да се утвърждават, е отредено специално място. То е в историята. Със сигурност „Решисе” е билетът на Шерил Сандбърг за VIP салона на историята. Твърде лична, интригуваща, забавна,истинска,но неназидателна, книгата ѝ е предизвикателство. По-важното, тя не епросто увлекателен и вдъхновяващ разказ зажените, тяхната работа и стремежа им да бъдат лидери. Тази книга е затеб – ти си и читател, и главна героиня в нея.
„Какво би направила, ако не те е страх?“ – ни пита Шерил. Моят въпрос е какво бинаправила, ако си свободна?Освободена от неувереността си, преодоляла собствените си предразсъдъци и тези на обществото, живееща не според очакванията на хората, а следваща идеите си, неробуваща на стереотипите,свързани с пола, неприемаща насилието и бедността.Книгата адресира много от тези въпроси.
Преди няколко месеца Шерил ме помоли да напиша предговор къмбългарското издание на „Решисе”. Каза ми, че за нея е важно да отправя послание към жените иконкретно към жените в България, послание , коетое плод на жизнения ми път и личния опит.
Всъщност, историята на моя живот не се различава съществено от тази на Шерил. Това е история за любов, свобода и вдъхновение. Такива са повечето истории на успеха.
Обръщайки се назад, си давам сметка, че през целия си живот съм се стремила да правя нещата, които обичам и в които вярвам. Без компромиси. Изборите, които съм правила и личностните ми и професионални качества ме доведоха до върховете накорпоративния свят . Винаги съм се борилаза свободата да имам право на избори да следвам идеите и принципите си, независимо от последствията. Наскоро прочетох някъде фразата „Бъдиизпълнителендиректор на собствения си живот“. Това е житейската ми формула, препоръчвам я и на теб.
Но да управляваш собствения си живот и да си свободна, не е достатъчно. Ние живеем заедно, личният ни успех и удовлетворение зависят от благополучието и самочувствието на хората около нас. За съжаление, все още има твърде много момичета и момчета, мъже и жени, които далеч не са свободни- да избират, а още по-малко да направят информиран избор.Днес над 40% от хората в България сафункционално неграмотни. Какъв избор за живота си могат да направят те? Каква е свободата им да се опазят от лъжепророците и злонамерените, които са готови да употребят живота им за свои цели?Наш дълг е да променим този факт. Такава промяна е възможна с модерно образование и просвещение, с осигуряване на достъп до информация и знание тя да бъде разбирана и правилно интерпретирана.
Първата стъпка към ефективна промяна е осигуряването на възможност за образование на всички деца;особено на момичетата в онези части на света, където образованието не е в списъка на човешките им права.За България това означава ефективна промяна в модела на образование, в осигуряване на среда, която ограмотява децата ни според нуждите на 21-ви век , която стимулира развитието на талантите им и ги изгражда като свободни хора, способни да управляват живота си и осъзнаващи ролята си за обществения градеж.Предстои ни дълъг път, който трябва да изминем заедно, въоръжени с търпение, всеотдайност и любов.
Любовта е в основата на всичко.Аз израснах в семейство с любов и създадох семейство, в което да даряваш и получаваш обич и подкрепа е естествената среда, в която да живеем заедно. Дълго време мислех, че това енорматаза всички. Работейки за различни социалникаузи, разбрах, че съм грешала.Съществуващите стереотипи и личностниограничения лишават много деца от подкрепата на родителите им и твърде много жени – от любовта и уважението на семействата им. Днес в обществото нивсе още битуват ограничителните нагласи кои са „подходящите“ цветове, играчки и образование за децата ни, както и кои са„приетите“ социални роли за мъжете и жените.Днес в Европа не достигат хилядиквалифицирани IT специалисти, защото „момчетата са по-добри по математика, а момичетата – по литература“. Момичетата се отказват от кариератаси преди още да я започнат , тъй като е прието, че „жените работят вкъщи, а мъжете… в работата си“.Тези стереотипи са причината жените да търпят домашно и сексуално насилие, а мъжете да забравят, че им е позволено да показват чувствата си.
Любовта и уважението към нуждите и мечтите на човека до теб предпоставят пътяна неговото, на общото ни,щастие и благоденствие.Така заедно ставаме и по-свободни.
Свободата,заедно с любовта, саосновополагащи за щастието и удовлетворението отживота. Преди години, заради ограниченията на комунистическия режим в България, не можах да следвам външна търговия, за което истински мечтаех. Вместо това се дипломирахкато магистър по електроника. Започнах работа в тази област и наистина се справях много добре, но не бях най-добрата. След 1989 г. имах свободата да избирам и променихкариерата си в посока на външната търговия. Бях там, където исках да бъда.На 26-годишна възраст станах изпълнителен директор. На 32 бях генерален директор на Хюлет Пакард (HP) за България. И бях най-добрата. Беше като игра – в продължение на 10 от общо 11-те години, през които ръководих компанията в България, HP беше най-силна на пазара, оценена като най-добър IT работодател на Балканите. Екипът ми беше шампион – 7 проекта, които осъществихме за пръв път в България, се превърнаха в най-добри практики в корпорацията и бяха мултиплицирани по света.Две години посветих на каузата HP да разпознае и избереБългария за стратегическаинвестиция. Днес държавата ни е един от седемте ключови центъра за инженерни и маркетингови услуги наHPв светаи компанията осигурява работа на повече от 5000 високо квалифицирани специалисти. Тази инвестиция беше основополагаща за развитието на целия IT сектор в страната.
Тази мисия беше изпълнена.Доказахме, че това може да се случи в България. И то се случи по най-добрите стандарти на индустрията. Аз имах добри идеи за това,какво още може да се направи в региона.Реализирах ги. Като директор направление „Публична администрация“ на HP в Централна и Източна Европа, приложих нова холистична концепция за управление на бизнеса, която издигна HP на ново ниво в сектора. А после разширих опита и идеите си на световните развиващи се пазари.
Някой може да попита: „Защо тя все тича в този живот? Защо не живее „нормално?“.Житейската ми философия е, чекогатоси постигнал определена цел в живота си,ти си готов за следващото предизвикателство, за следващия проект.Трябва да си позволяваш свободата даразвиваш идеите си, да рискуваш и даработиш системно, за даги осъществиш.Често срещаш скептицизма на консервативните и водиш битки със статуквото. Това обаче,е пътят да печелиш подкрепата на мислещите и можещите хора до теби уважението на обществото.Аз успях да се докажа в бизнеса и помогнах на много талантливи хора да го направят – да развиват идеите си и да имат пълноценен живот.
Днес имам нова цел. Искамстраната ми да е уважавана, просперираща и добър домза всички ни. Тази кауза ме мотивира да преустановя бизнес кариерата си и да основа гражданската платформа за дебат и общо действиеMoveBG. Това е платформа за свободата и знанието, в коятоспособността на хората да правятинформиран избор ще служи като мярка за успех. Това е източникът ми на вдъхновение днес.
Вдъхновениетои мечтитедвижат света. Страстта и креативността помагат за постигане на непостижимото. Те стимулират способността ти да провиждаш,да вървиш напред и да преодоляваш трудностите по Пътя, който си начертал. В живота си съм имала много различни мечти.Една такава е развитието на култура на иновации и предприемачество в България. Затова се присъединих към бордана „Джуниър Ачийвмънт” преди 15 години. В началото това беше ексклузивен клуб за подбрана група деца от малко на брой училища. Днес повече от 33 000 студенти и ученици от 1100 училища и университети участват в различни програми на организацията. Израстват предприемачи и лидери,цяло поколение, коетое подготвено да води Българияпо стандартите на модерния свят.
Все още обаче, пак заради насложените във времето модели на мислене в обществото , момичетата рядко избират да тръгнат по пътя на предприемачеството. Днес в България едва около 12% от стартиращите компании са създадени от жени и то не е заради липсващ талант. Насърчаването на млади жени да започнат свой собствен бизнес и да заемат водещи професионални роли емного важен обществен проект за мен.
Никога нямаше дапостигна този резултат в живота си ако, когато бях на 25, без съществен професионален опит и биография, не бях срещнала човек, който ми каза: „Вярвам, че имаш качества и можеш да успееш, аз ще ти помогна.“ Това беше първият ми ментор, който ме научи да „мисля извън рамката“, да вярвам на инстинкта си и даразвивам способностите си. Надявам се и аз да мога да допринеса за това младите жени да разгърнат своя талант. С тази мотивация учредих конкурсаEntrepregirl. Наградата сама по себе си не е важна. Процесът на подготовка за състезанието, самоосъзнаването ти каточовек с перспектива в бизнеса, убеждението, че си готова даследваш мечтите си и да го обявиш пред света – това е важното. Това е пътят към успеха.
Успех в живота означава да си щастлив. Постигаш го, когато си позволиш свободата да избереш да правиш това, което обичаш, и да го правиш с вдъхновение, страст и отдаденост. Както казва Шерил, „успех означава да направиш най-добрия избор, на който си способен … и да го приемеш“. Да приемеш също, че успехът рядко се измервав пари или нещо материално. Всъщност той е никога да не спираш да правиш добро.Успех е и да започнеш да се отблагодаряваш на другите.
Разбира се, никога не можеш да имаш всичко, но винаги можеш да искаш повече. За себе си и за другите.Ние трябва да искаме повече права за жените – да се разрушат стереотипите, свързани с пола, да се премахне насилието срещу жени, да се образоват и момичетата, и момчетата, да се увеличи броят на жените в политиката и в управлението на компаниите.
Просто никога не се страхувай да искаш. Казвай желанията си на висок глас. Бъдивинаги готова. Или пък не. Няма значение, Реши се!
Саша Безуханова