Поетът Георги Константинов отбеляза двоен празник – своя 65-ти рожден ден и излизането на новата му стихосбирка „Нови стихове” – лирика и сатира. На състоялото се на 20 декември тържество в Националния дворец на културата присътваха много негови съграждани и творчески приятели. Вечерта беше открита от критика Георги Танев. В празничната атмосфера чудесно се преплитаха поезия с песните на Михаил Белчев и страстните изпълнения на италианска китара.
”Животът ми не е поезия, но поезията е мой живот” – това е мотото на майстора на перото Георги Константинов. Както казва Георги Танев: „Това изречение е израз на предопределеността на истинския поет да превъзмогне трудното битие, да се себеустоява, да твори и да търси висота в ситуацията на нарастваща духовна нищета”. В днешното време на прекарурени стойности, нелесен живот, похабяващ идеали и мечти, поетът се взира в себе си, преброжда неюбилейно преживяното и се себенамира и себеизяснява десетилетия вече”. Стиховете му, „пълни с напрежение и репликативност”, са „трудни монолози и болни въпроси, отправени към човека до вас, към душегубителния ден, към деди и потомци. Новата поетична книга предлага голямо разнообразие от интонации – от нежната любовна тайна и философското обобшение на преживяното до острото сатирично изображение.
В предговора към книгата поетът казва: „Ще се радвам, ако стиховете ми, независимо кога са писани, станат ваши спътници в този объркан живот. Надявам се те да надживеят безразличието и завистта, временните литературни моди и духовната тъмнина. Няма да се разсърдя, ако някои от тези творби надживеят и мен…”
За Георги Константинов: Роден е на 20 декмеври 1943 г. в гр. Плевен. Първите му стихове излизат през 1959 г. в списание „Родна реч”, на което след години става главен редактор. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в Софийския университет. Бил е заместник главен редактор (1972-1973) на в. "Народна младеж", главен редактор (1973-1983) на сп. "Родна реч”, главен редактор на сп. "Пламък” (от 1983). Бил е народен представител в VII ВНС (1990-1991), заместник министър на културата през 1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997), член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година.
Георги Константинов има над 30 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица" 1967г.; "Лично време" 1974 г.; "Неграмотно сърце" 1978 г.; "Общителен самотник" 1982 г.; "Път и дом" 1988 г.; "Обичам те до тук" 1992г.; "Будна кома" 1996 г.; "Дърво и птица" 1999 г.; "Аспиринов сняг" 2001 г. Книги за деца: "Магаре с крила" 1983 г.; "Туфо, рижият пират" в три части 1984 – 1994 г. Много от стиховете му са станали текстове на популярни български песни.