Поетът Валери Станков ще гостува на Фестивалния и конгресен център – Варна на 17 ноември. От 18 часа в кафе-театъра той ще представи четирите си нови стихосбирки, писани през 2007 и 2008 г. – "Къща без икони”, "Аз съм светлият мъж към безкрая”, "Усмирителна риза за ближния” и "Обиск на пустините”. И четирите са дело на издателска къща "Книгата” – Варна. На премиерата ще говори и доц. д-р на филологическите науки Владимир Янев от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски”, който е и автор на следговора към книгата "Обиск на пустините”.
"Аз съм светлият мъж към безкрая” и "Усмирителна риза за ближния” съдържат както социални, така и любовни стихотворения, а "Усмирителна риза за ближния” е изцяло с любовна поезия. "Обиск на пустините” е издържана в жанра хюбрис. Всъщност не е познат такъв жанр досега в литературата, но вече има – Валери Станков е неговият създател. По думите му става въпрос за прекрачване на всякакви гранични състояния. "Къща без икони” включва социална лирика.
"Обиск на пустините” е великолепно илюстрирана от безсмъртния, по думите на поета, арменец Гаро Кешишян с 38 негови фотографии, а на останалите три книги художественото оформление е поверено на българския художник Златан Дрянов.
Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. във Варна. Основно и средно образование завършва в родния си град, а висше – специалност руска филология – в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и главен редактор на литературния алманах "Простори", телевизионен репортер в програма "Море" на РТВЦ – Варна, журналист във вестник "Черноморие", криминален репортер във вестник "Черно море", служител в община Варна – като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на 3 години е управител на ИК "Галактика", след което е директор на университетското издателство на ВСУ "Черноризец Храбър". В момента е управител на издателство "Книгата" – Варна.
Автор е на 26 книги с поезия, белетристика, публицистика – "Огън на брега" (1980), "Нощен хляб" (1983), "Сезонът на спасителя" (повест, 1987), "Морски кончета" (1989), "Плашило в града" (1990), "Остави ме, любов" (1992), "Деца на рая" (1992), "Семейно легло" (разкази и новели, 1992), "Защото е есен" (1994), "Библия за несретници" (1997), "Сюита за мъртви българи" (публицистика, 1997, второ допълнено издание – 1998), "Влакът към зимата" (1999, 2000), "Соленият връх на бога" (2001), "Няма такава България" (публицистика, 2002), "Челен удар" (2003), "Стихове от кашона" (2004), "Треньор на пеперуди" (2005), "Автопортрет със светкавици" (2006), "Писателят като чудовище" (роман, 2006). Публикувал е стотици статии в централния и местен печат. Носител е на национални и регионални литературни награди, между които са наградата на СБП за поезия и публицистика, националната награда "Гео Милев", националната награда "Дамян Дамянов", националната награда „Биньо Иванов” и други.