Поети с раници, със сакове и с бели листове, на които да записват хрумналите им стихотворения, докато пътуват във влака – това е предисторията на пишещия поезия турист.
На 27 март проведохме пролетното "Поетично кафене" на тема "Туристи". Домакин на срещата беше кафе-клуб "Влайкова", а на масите ни димеше ароматен билков чай, съвсем в унисон с темата. И кога друг път ще ни се отдаде случай да запеем – огласихме салона с "Високи сини планини". Най-горещо аплодирахме Мария Събева, която представи книгата си "Дарявам ти любов" – поезия, сатирира и проза.
Някои от авторите бяха пристрастни по темата, защото се оказаха въвлечени в нея заради свое хоби или професия: Калина Алекс има афинитет към пещерите, Райчо Русев – Райсън е работил като екскурзовод на руски групи, Мария Събева е била екскурзовод във Военно-историческия музей, Василка Петрова – пее в хор "Планинарска песен", Иван Христов – Рудин прекарва летата си в едно село, вперил поглед към Рила, Камелия Аспарухова – запален планинар и заклет любител на палатките, Мариана Еклесия – дойде на срещата направо от планината и ни донесе букетчета зюмбюли и теменужки.
Райчо Русев ни даде нагледен пример – ако стихотворението ти не е по темата, разкажи предисторията му, може би тя е по темата.
Свои стихове прочетоха: Денис Олегов, Райчо Русев – Райсън, Иван Христов – Рудин, Камелия Аспарухова, Василка Петрова, Валерия Тодорова, Мария Събева, Рая Вид, Калина Алекс, Мариана Еклесия. Задочно по имейл ни изпратиха своите стихове Надя Петрова и Керана Ангелова.
Малко статистика: "Поетично кафене" се провежда от 2008 г.. В момента най-младият участник е 18-годишният Денис Олегов, а най-възрастнната участничка – Мария Събева, която през авугст ще навърши 80 години. Срещите ни са четири пъти годишно – по една за всеки сезон. Очаквайте следващото "Поетично кафене" в края на юни. Точната дата и темата ще съобщим допълнително на страницата ни във фейсбук.
Ето някои от стиховете:
Любов в палатката
от Камелия Аспарухова
Знаеш ли къде ти е палатката?
Взимай я в най-скоро време.
Две места, нали така?
Две места за теб и мене.
Много се страхувам от гората.
Има мечки, тъмно и студено е.
Но ако ме гушнеш под чувалчето
ще съм смелост, ти ще си спасение.
Толкова си топъл и нежен.
Толкова си силен и добър.
Аз съм още луда, млада, свежа.
Нека съм ти белия кахър.
Виж говори и трепери пак
малкото, добро момиче.
Гледаш я в очите, в тоя мрак
и усещаш как ще я обичаш.
Калина Алекс
Пещерняци
Някои търсят красота в полето,
други в гората потъват в захлас,
трети катерят скали до небето,
сякаш за миг им порастват крила.
А има такива, които в морето
гледат делфините, техния бяг,
как тихо се пенят вълните далеко.
После говорят за дивния свят.
Познавам и шантави – те по скалите
вместо нагоре надолу пълзят.
Видят ли дупка, им светват очите,
бягат от слънцето, борят се с мрак.
И ни разказват, че долу, в земята
с приказки само бил пълен светът.
Юнаци се биели с разни рогати
и Пепеляшки танцували в кръг.
Как на такива неща да повярвам?
Отидох да видя дали е лъжа.
Какво съм видял аз, защо да разправям?
Пак си застягах багажа за там.
Та хората разни и разни стремежи.
Всеки си има пътека в света.
Кой както може земята оглежда.
Пълен е, пълен светът с красота.
* Това е песен, която пеехме по пещерите в края на миналия век. Тогава моят любим, впоследствие съпруг и баща на трите ни деца направи музика по стиховете ми. Или обратното – аз написах стихове по негова музика. Така или иначе, влизахме в „тъмните земни недра”, пеехме песни и купонът течеше, въпреки камъните, калта и водата. Или точно заради тях.
* * *
Мариана Еклесия
Има нещо странно в тази човешка история.
Гледам къщи огромни, къщи луксозни,
къщи богати – с басейни, градини, пазачи… Но празни!
А виждам бордеи в квартала на бедните:
къщички стари, олющени, малки;
шумни, честити, весели, жарки.
Пълни с влюбени хора, копнежи, надежди…
И влязох при тях за вечеря.
Туристи
Денис Олегов
Веднъж приехме туристи,
и то съседи византийци!
Сто години постояха,
но в борбата отстояхме!
Дваж приехме туристи,
оказаха се османисти.
Пет века си постояха,
но в борбата отстояхме!
Триж приехме туристи,
оказа се, че са нацисти!
През войната постояха,
но в борбата отстояхме!
Пак си приемахме туристи,
този път пък комунисти!
След войната постояха,
но в борбата отстояхме!
И днес приемаме туристи,
бежанци и терористи!
Аз туристите-заплаха
срещам с призив: Да се махат!
Планината до нас
Василка Петрова, март 2016
Живеем в градове пренаселени
и тежка умора се трупа в душите,
а планините с дъбравите сенчести
за прегръдка синьозелена ни викат.
Елате с нас в гората да идем!
С билките росни и ручеи бистри
неволите тъмни тя ще измие,
с благоухания ще ни пречисти.
И всеки връх в планининте зове ни
на виското, с простор необятен.
Към него вървим, а прашният делник
изостава в шума и мъглата.
А по била и по стръмни оврази
щом поемем с планинарите верни,
ние и грижи, и стрес ще забравим,
и със сполуката ще се намерим.
Туризмът вчера, днес и утре
от Рая Вид, март 2016
Ех, какъв туризъм имаше във таз страна!
Ходихме тогава на море и после на планина.
Бяхме даже във чужбина по… соцпрограма.
Как ли беше? Май, че нещо – опит на обмяна.
А сега, какво? Туристи има, ако имаме пари.
Тръгват с коли, влакове, автобуси, от аерогари
и не обикалят милата ни скъпата родина,
а там направо – някъде в далечната чужбина.
Че някак по-чисто е, красиво, по-евтино дори
и стигат им заплати, че и пенсийки, нали?
А пък манталитета – по Байганьовски така,
все е същият тук или там – в чуждата страна.
Ех, какви туристи бяхме, такива сме сега!
И приличаме на латино всякакви си сага –
едни обикалят планини, другите – морета,
трети хвърлят мъничко пари или пък – ментетата.
Но не може красивата, любимата страна
да бъде транзитен път или вода, храна
за емигранти само, трафиканти, терористи…
Нека, поне да бъде рай – за всичките туристи!
Дестинация Туризъм
от Мария Събева
За бъдеще светло на нашата нация
предлагам туризмът като дестинация.
Страна туристическа нека да станем,
експреса към бъдното навреме да хванем.
Има какво на света да покажем.
Има какво на света да разкажем –
за природата дивна, за горите зелени
с легенди и песни във тях спотаени.
За минало славно и древна култура,
за българска кухня с продукти – натура,
за морски курорти и пясъци златни,
за дни в планината – полезни, приятни.
Туризъм е нужен – морски, планински,
културен, лечебен, исторически, селски,
със средтсва и труд, с любов и старание,
на народа ни беден да даде препитание.
С модерен туризъм страната ни мила
ще забогатее, ще набере сила.
И дано с туризма нашата Родина
след време да стане цъфтяща градина.
Витоша
Надя Петрова
Всеки миг си различна и ласкава.
Всеки миг си частица от мен.
Бдиш над София в гордо всевластие
от зората на нейниия ден.
Помниш нейните кули и крепости,
увенчаваш я с ярки звезди.
Неизменно в пейзажа й вплетена,
пазиш нейните древни следи.
С дива воля вдълбават туристите
свои дири по твойте скали,
а скиори се спускат по пистите,
над които надежда вали.
Ала утрото, младо и шеметно,
пак се спуска от Черния връх,
стъпва босо, прегърнало времето,
по килима на горския мъх.
Слуша тихия шепот на влюбени,
упоени от твойте цветя
и заплита в цъфтящите люляци
слънчев химн от човешка мечта.
Свети залезът в златно рубиново
върху тъмнозелени гори
и отпива наздравица с виното,
във което легенда гори.
Нека Еверест стига до Космоса.
Нека Алпите в лед да блестят.
А скалите от Бога докоснати,
във надменен акорд да звучат!
Но, в красиво и нежно величие,
приласкала небесния свод,
ти едничка си моята Витоша –
планината на моя живот.