В деня на големия християнски празник Цветница, 28 март 2010 г., Kafene.bg и театър "София" събраха почитателите на поетичното изскуство на мартенско "Поетично кафене". Темата "Делници и празници" беше донесла голямо вдъхновение на поетите, като формата варираше от четиристишия до импресии.
Донка Чолакова и този път ни изненада с "Електроженист", защото мислехме, че жанрът "Работническа поезия" отдавна не е в употреба. Без предварителна уговорка, в стиховете на всички преобладаваха пролетта, вятърът и любовта. Верен на себе си, астрономът-поет Милчо Кирилов заля от смях публиката със закачливите си стихоплетства. А от стихотворението на Владо Любенов, адвокат по професия, поет по душа, научихме една нова дума – "омързеливен", производна от "мързел".
Свои стихове прочетоха: Ина Крейн, Донка Чолакова, Орлин Миланов, Милчо Кирилов, Ирина Велева, Иван Христов, Весислава, Райчо Русев, Владо Любенов, Янчо Михайлов, Ирена Балабанова.
Накрая всички бяха единодушни, че делниците и празниците са еднакво важни, като много често празникът навлиза в делника и го прави по-цветен и по-лесен.
Следващото "Поетично кафене" ще бъде в края на месец април с тема "Зелено", а датата на провеждане ще бъде уточнена допълнително.
Ето някои от стихотворенията:
Да срещнеш Господ
от Ина Крейн
Пред Халите е шумна олелия,
Великден приближава с тихи пръсти,
В палитрата на слънчева магия
небето с тънки облаци се пъстри.
До мъничка количка, на сергия,
за лев и двайсет и пакет за вкъщи,
продава царевица Господ Бог на тия –
слепите с очи, безръки с пръсти.
Флиртува вятърът със бялата коса,
нанякъде отвял е ореола,
а Господ Бог с трепереща ръка
сварените кубаци вади морен.
И блудните са с празнични одежди,
за ресто чакат. Господ Бог им връща.
Внимателно завива във пакета,
солчица-вяра, дето се не връща.
Отива си поредната клиентка,
разчупва Той студената филия
в дланта си като в Господна чиния,
парченца свят за птици и човеци.
Тълпата не познава своя Господ
И всеки ден е пак Разпети петък.
Не, няма нужда да целувате икони!
Купете царевица, оставете ресто!
Електроженист
от Донка Чолакова
Облякох мушамата, нахлупих каска,
на скелето се покачих без страх,
с електрожен в ръка и тъмна маска –
заварчик за професия избрах-
С най-точното око намествам планки,
хвърчат искри от електрода сив…
А край строежа – нацъфтели джанки,
но аз работя и се чувствам жив!
Вижте още:
"Поетично кафене" 2010 започна с вино и любов
Кафето е дяволско – видеопоглед от "Поетично кафене"