Продължаваме серията от кратки визитки на автори, които участват в Поетично кафене. Преставяме ви Василка Кирилова Петрова.
Рродена съм в София. Завършила съм история и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала съм етнология. Повече от тридесет години преподавах на ученици и студенти. Била съм инспектор (методист), оценител на учебници и учебни помагала към МОН. Пиша стихове от петнадесетгодишна и имам награди от литературни конкурси и публикации в печата. Издала съм стихосбирките: „Поетични откровения“ (2010 г.) и второто преработено и допълнено издание (2012 г.), „Празнично ежедневие“ (2011 г.), „Пренаредени пространства“ (2012 г.) , „Водопадите на светлината“ (2013 г.) „Колекция от предизвикателства“ (2014 г.) и „Въздушен знак” (2015 г.). Автор съм на текстове за песни. Член съм на Съюза на независимите български писатели, на Поетичен салон – Люлин, на Клуба за поезия и музика „Св. София, Вяра, Надежда и Любов“, на литературен клуб „Катарзис“ и на Поетично кафене. Занимавам се с приложно изкуство и съм сопрано в хоровете „Планинарска песен – Филип Аврамов“, „Сияние“ и „Усмивка“. Омъжена съм. Имам син, снаха и внук.
Мостове
Не поисках да вграждам чужди сенки
във темелите на своите мостове
към бъдното,
за да устояват те през време земетръсно,
да не рухнат с вопли и гърчове
на дъното.
От слова иззидах тежки подпори,
до кръв изподрах нозете си в камъка
и тухлите,
със голи ръце забивах острите пирони
и мокрех твърдата стомана
със сълзите.
И сега стоя сама под мостовете
докато по тях преминават армии
и оръдия,
тръгнали в бран да освобождават някого –
от страх, от отчуждение,
от предрасъдаци…