Стихотворения от Поетично кафене "Дишай" – III-та част. Повече за събитието прочетете тук. Стихотворения I-ва част и II-ра част.
На Родината
Зала „България”, трети март 2015 г.
ОБИЧАМ ТЕ –
тъй малка и невидима на глобуса;
от векове въздигана, разкъсвана, бунтовна.
Но като майка кърмила с гръдта си
герои и деди – предтечи верни.
Обичам те от изгрева до залеза. И днес –
напусната от твоите чада, страдална, бедна.
Обичам те в разцвет, в падение и стон,
но незабравена и незачеркната
– България!
Обичам те за векове напред –
с пръстта на корените ни и с върхове на слава.
Обичам те и падам върху теб
с молба –
бъди неустрашима, свята, незалязваща!
…
от Диляна Георгиева
Всичко се повтаряше.
До втръсване.
Минутите побираха несподелената еднаквост
на разпокъсаните светове.
И стана все по-трудно да се разпознаят спомените,
когато се отдалечават и разбъркват.
Облегната на миналото
изтръгваш стон –
пусни гневливият си дъх
и разгони проклетите ти дяволи,
оплели те неистово и здраво
с бодливите опашки.
И после дишай,
дишай дълбоко и равномерно.
Изгуби се…
Независимо дали ще се пречистиш,
независимо дали ще се усмихнеш.
Дъхът си разбуди –
струйки свежест
върху тънките мигли.
Дъхът да пресуши
останалите капчици тревога
и с чиста глътка, открадната от тишината
ти ще запееш първата си песен
и ще замреш в поклон
с протегнати ръце.
Дъхът ти бавно
ще премине във въздишка –
като пред икона
смирена и свята.
Край реката
от Нина Кръстева
Тук, край реката,
нямам нужда от нищо
и никого.
Опирам се на рамото на скалата –
и се чувствам по-силна
от всякога!
Потапям поглед в зеленината –
и удавям сивия спомен
за столицата.
Слушам гальовния глас на водата,
далеч от брътвежа на хората –
и забравям коя съм…
Дишам с тревата, с дърветата! –
И изпитвам великото чувство,
че съм част от вселената.
Дишай…
от Весела Стамболиева
Идвайки тук "долу" на земята,
"Дишай!" – първо чува малкото човече.
И то – какво да прави сред тази олелия
ще, не ще – първата си глътка въздух вдишва.
И тъй минава през живота –
диша леко, диша тежко,
кога с противогаз, кога със шнорхел,
и дори не се налага някой да му казва "Дишай!"
А някои от тези,
дет се пръкват тука, на земята
със думите започват да се заиграват,
редят ги ту така, ту инак.
Но, знаете ли, тези хора,
те също не чакат някой да им казва: "Дишай!"
Не се замислят даже,
дишат ли си, дишат.
Но, кажете на един поет: "Не дишай!".
Ще ви разбере веднага.
Може даже дъха си да запре
и каламбур със вас да с инаправи.
Но кажете му – на него, същия: "Недей пиши!".
Вземете му перото, просто.
Не само, че няма да ви разбере,
даже думите ви няма той да чуе.
Един поет без въздух
може и да оцелее,
но без перо
едва ли ще успее.
Дишай!
от Таки Самуелян
Думата "дишай" звучи насърчаващо
като пожелателна форма за помощ,
като съвет емоционален и приятелски,
за трудни моменти в живота критични и тежки!
Дишай, когато се чувстваш потиснат.
Дишай, когато си разочарован житейски.
Дишай, когато се давиш в дълбините морски,
дишай дълбоко тогава, когато щастлив си дори!
Кислородът променя в клетките строежа химичен,
обогатява го по вените с пулсираща кръв.
Дори когато отправяш молитва към Бога,
дишай дълбоко и задръж въздуха 15 секунди!
Така молитвата отлита към мирозданието,
и посланието от вярващ се отправя към висини.
Изчистват се негативни напластени емоции и
душата усеща животворна, внезапна лекота!
Повярвайте в този неистинктивен съвет,
повярвайте в силата на въздуха озонен.
Това е основата на нашия земен живот,
с кислород е дарена нашата прекрасна земя!