Стихотворения от Поетично кафене "Дишай" – I-ва част. Повече за събитието прочетете тук. На снимката – Маргарита Дянкова.
Дишай!
От Павлина Гатева
Дишай! Дишай, мечта!
С молекулите свежест
събери попиляна душа;
събери се копнежно
и стоманено твърдо в едно
острие с хоризонта!
Като в плът с остър нож издълбай
кървата си болка!
С мокри зъби и нокти вади
вражески проектили!
Ошашавена губиш цел
и оставаш без сили
да се бориш. Стани!
Не забравяй да дишаш!
А потънеш ли в сън – значи смърт!
С теб и аз.
Хайде, дишай!
Дишай, човече!
от Ваня Иванова
Този свят, красив и непонятен,
всеки миг поражда порив нов.
Хей, човече, дишай, дишай,
напълни гърдите си с любов!
Майката природа с тебе диша,
зарад тебе този хубав свят,
носи дъх на цъфнала череша –
напълни гърдите с аромат.
Виж морето лятно как ухае
на любов и слънчеви лъчи,
целуни го, вдишай го до края –
потопи го в своите гърди.
Улови с диханието свое
ябълков и дюлев аромат,
гродовият дъх ще се омае
с кехлибарен и рубинен цвят.
Даже щом си тръгнеш, не унивай –
в планината ще поникне бук.
Дай си шанс, човече, дишай, дишай!
Вярвай, пак ще се завърнеш тук!
Аз искам
от Стойна Минкова
Не се завръщайте при мен
вий лоши мисли,
спиращи дъха!
Аз искам да дишам
свободно.
Аз искам да бъда Духа!
И нека Духът да ме води
към дивна страна с чудеса,
където живеят народи,
постигнали мир, светлина.
Където да дишам свободно,
където да няма война.
И нека това да е нашата
красива планета Земя!
Дъх
от Дэнис Олегов
Синият хоризонт безкраен
пред очите се открива!
Път пречистен, но потаен
под нозете се размива.
Изгубен, пътникът не знае
посоката си, синевата.
Вятър жизнен те желае.
Изпълва сякаш сетивата.
Път от метеора подстрекаван
Те докосва с дихание!
Мислено преначертаваш
пътя свой без страдаие!
Дишай и със своя полет
разкрий тайната пътека.
Нека всеки дъх на пролет,
бъде водещата сила, нека!
Невъзможно ли е?
от Маргарита Дянкова
Да се превърнеш в буря,
но да видиш изгрева…
А после да заспиш на плажа.
Да сънуваш лебеди
и как бродиш между страниците
на новия живот…
Да се събудиш чист,
да вярваш в приказки
и да си тръгнеш с надежда и без страх.
Да се усмихнеш искрено
и да се смееш дълго…
Дълбоко да поемеш дъх.
Да кажеш:
"Да!"
Дишай!
от Марийка Събева
Дишай! Дишаме, за да сме живи.
Но докога? Задаваме си въпроса.
Обезлесяваме горите си красиви
и никой за това вина не носи.
А в градовете често смог ни дави,
безброй коли със вреден газ ни тровят.
Но никой нищо не желае да направи.
А само еколозите какво да сторят?
Чист въздух няма. Кислородът намалява.
Сред време кислород ще си купуваме.
Таз стока-лукс за милион ще се продава,
а ние, бедните, ще трябва да умираме…
Това ни чака. Но какво да сторим?
Какво ли? Дружно сили да сплотим.
Безумство, алчност, злото да преборим.
Животът на платената си да спасим!