Огледалото никога не лъже, още по-малко поетичното. В строфи, рими и в бял стих поетите изливат мисли и емоции и са по-искрени от всякога. Белият лист не търпи лъжи, той приема само истини.
Юнската сбирка на "Поетично кафене",се състоя на 10 юни и премина под мотото "Огледало". Прекрасният салон на "Студио 5" като че ли разполага духа на творците да търсят, откриват и нови, невиждани и неподозирани теми и аспекти, образи и случки, които изплитат след това в слово и ни ги показват. Затова с всяка следваща среща "Поетично кафене" се разраства не само от към поети и публика, но и като атмосфера.
Свои стихове прочетоха: Камелия Каман, Иван Христов, Ина Крейн, Пламен Николов, Донка Чолакова, Тодор Стоянов, Лили Чолакова, Камелия Аспарухова, Катя Андреева, Агапея Полис, Лили Николова, Мариана Еклесия, Владо Любенов и Павлина Гатева.
Ето няколко откъслечно, случайно и пъзелно неподредени откъса от поетичния неделен следобед, които кате се сглобят ще покажат цялата картина в "Поетичното огледало".
Марииана Еклесия – скулптор, богослов, поетеса и писателка показа две свои скулптури на тема "Любов" и сподели: "Не претърпях оковите на нито една земна любов; душатат ми пие живот от небесните кладенци; страшният съд започва във всеки от нас".
Агапея Полис: "Извират думите и блъскат се в огледалото на нищото; животът се усмихва поетично в счупеното огледало".
Лили Чолакова: "Бяла вода – бяла и дивна мелодия; танцувам, издигам се и се опивам и потъвам бяла обречена самодива".
Владо Любенов: "Аз съм ужасно по женски устроен; любовта се ражда в главата; за нея се бориш всекидневно".
Павлина Гатева: "Мечтая за теб, а всъщност чакам него за вечеря"; Не ти ли казах, че счупих огледалото, което значи 7 години нещастна любов; точно толкова ми остава до старостта".
Камелия Аспарухова: "Тази сутрин небето е влюбено; в мен тайно се оглежда любовта".
Катя Андреева:"Огледалото – застинало пред видимото, самото то невиждащо; дори с времето да се променяме, душата с огледалото ще спори пак."
Камелия Каман: "Балзакова възраст, когато ме обичаха доблестни мъже".
Иван Христов: "Душата ми; край сянката на черешата; любовта".
Ина Крейн: "Червена рокля на цветя; присмиват се на лудостта й нежна; да разцъфнат в душата ми слънца и утре да възкръсна влюбена".
Пламен Николов: "Морето като огледало; Орисия – тъпчем се със сладко, за да не ни е горчиво; правим консерви от своя живот и своето щастие".
Донка Чолакова: "В пролетното утро кестен ме погали; радостта е в синьо оцветена".
Лили Чолакова: "Поетът – антена на времето долавя всички сигнали; дорде е жив потетът и лъч любов ще долови".
Очаквайте още снимки и видео от "Поетично кафене" на тема "Огледало".
Прочетете още:
Орлин Миланов – „Безценните тефтери на поезията”
Ина Крейн – На български говорят само мъртвите